ЕНЕРГЕТИЧЕН ЛИЗИЗЪМ – НОВ СТИЛ В СВЕТОВНАТА ЖИВОПИС

Всички текстове и Гениални теории и най – вече НОВООТКРИТАТА теория през 1994 година на „ЛОГИЧЕСКАТА ВЕРИГА – ИМПЛИКАЦИЯТА НА ОТКРИТИЯ ЕНЕРГЕТИЧЕН ЛИЗИЗЪМ – НОВ СТИЛ В ЖИВОПИСТА И ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА“СА създадени от Световно известният художник и писател Академик Професор Принц Папа Жан и СА побликувани в книгата «Галерията Папа Жан» първа книга «Магазин за въздушни кули» и първа и втора книга «Лунен Оргазъм» издадени в България  и защитени с Авторски права.

 

Всемирната галерияПринц Папа Жан

   

ЕНЕРГЕТИЧЕН ЛИЗИЗЪМ

НОВ СТИЛ В СВЕТОВНАТА ЖИВОПИС

 

(И ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА) – ОТКРИТ ОТ    МЕЖДУНАРОДНО-ИЗВЕСТНИЯ ХУДОЖНИК АКАДЕМИК ПРОФЕСОР ПРИНЦ ПАПА ЖАН –

БЪЛГАРИЯ, НОСИТЕЛ НА ОРДЕН „НОВ ЕЛИТ”

НА РУСИЯ

 

Енергетичният Лизизъм — Разтворител-Разложител-Различител-Анализатор-Диференциатор-Превръщател-Трансфигуратор: на  всяко  във  всяко  (omnia  in  omnibus – лат.). Лизизъм – от гр. ез. lysis – разтваряне.

Целта  на  логическата  верига  на Енергетичния Лизизъм е да се покаже как той е едновременно  всеобщ  разтворител (разложител} и всеобщ трансформатор на всичко във всичко. Ако е  всеобщ трансформатор, то е и всеобщ синтезатор (еквивалентатор-изравнител  на всичко).

Той  не  е  само  всеобщ  анализ,  а  и   всеобщ синтез.

Енергетичният Лизизъм е като всеобщия разложител — всеобщия анализатор — всеобщия различител на всяко от всяко: той различава всяко от всяко, а различава и нещото от самото него.

Енергетичният  Лизизъм е една постоянна всеобща потребност на всяко нещо да бъде различно от самото себе си, но да бъде нещото различно от самото себе си, по дефиниция означава да включва в себе си другото. А  то  ще  може  да  включва  (съдържа) в себе си другото, само ако в природата му е вложено (да превръща) всяко във всяко и следователно Енергетичният Лизизъм може да бъде всеобщ диференциатор — различител, само ако той е всеобщ трансформатор — превръщател на всяко във всяко.

Като писател-изследовател Материус  Розенкройцер  (Тимен Тимев) вече се е заел да докаже връзката на Енергетичния Лизизъм и контекстуализма (неговата модерна теория за литературата и текста въобще). Това предстои да  бъде афиширано в западните литературни  и научни среди и да даде основата за анализи и дискусии на езика, текста и когито (мисленето).

Енергетичният Лизизъм  в  живописта, създаден в моето творчество –  на Принц Папа Жан, е философска концепция, въплътена композиционно в конкретна техника на изграждане на живописните платна: преминаване на точката в линия; налинията в повърхнина; на повърхнината — в обем; обемът,  в многомерни пространства (многомерните неевклидови геометрии).

Многомерното пространство по дефиниция, събрано в безразмерната точка, е конструкцията на абстракционизма. Ако съберем всички родове конкретности в една безразмерна точка — получаваме абстракционистичност. Ако разложим кой да е абстрактен образ — получаваме  всички   родове   конкретности.

Следователно Енергетичният Лизизъм показва генеалогията на абстракционизма като всеобщо вместилище на всички възможни настоящи и бьдещи стилове и техники на рисуване.

Ето защо само във Всемирната галерия може да се покаже Енергетичният Лизизъм, и обратно — само Енергетичният Лизизъм може да строи Всемирната галерия: защото той не би бил

 

стил на всички стилове,

ако със своя метод на всеобща разтворимост така не разрушава всяко нещо вътре в себе си в собствената му структура. И чрез това разрушаване — деконструиране на нещата, да покаже връзката на всяко от тях с всяко друго. Т.е. Енергетичният Лизизъм  доказва, че всяко деконструиране е ново конструиране. Сами  бяхме удивени, когато осъзнахме, че Енергетичният Лизизъм сочи всеобщата връзка на един живот — на картини и книги и Всемирната галерия „Папа Жан“ — Жаноизма, като всеобщ мироглед!

Опитвайки се да  живея , аз, Папа Жан,  превърнах живота си в книга. Опитвайки  се да я прочета, аз я нарисувах. Опитвайки се да я разгледам като картина — аз се отдръпна достатъчно  далече  от  нея,   за  да  се  появи  тя  като  мисъл.

Жаноизъм — Енергетичен Лизизъм ,  и когато излезеш вън от Света — Наречен — Себе си, тогава аз се обърнах назад и видях, че всичко е събрано в една Всемирна галерия, вътре в която беше затворен светът, нарисуван от мен. Но само вън от него аз присъствах като дух и като непомислимост. Ето защо  този, който успее да нарисува всичко и построи Всемирна галерия, сам е осъден да стои вън от нея ненарисуван.

Така  и  Бог, който твори света, Сам е длъжен да бъде вън от него. Вечният  рефрен на всички философски религии.

Бог  беше   природата,

Бог  беше душата,

Бог   беше  езикът,

Той   е неоценим.

Богът е непомисленото мислещо.

Неизговоримото   говорещо.

Непочувстваното  чувстващо.

Духовното битие да бъдеш  и  материалното битие да имаш.

Ако търсите аргументация, ето я: Който сътвори ябълковото дърво,   може  ли  да се  появи  сам   като  дърво  във  Вселената?

Не,   естествено.

Напразно Витгенщайн преразказва и резюмира всички трансцедентални  философии:

„Смисълът на света е длъжен да стои вън от света.“ Защото този,  който е сътворил дървото, ако сам се появява като дърво —       той самият ще се нуждае отново, от своя страна, от Творец и Сътворител,  и за да  прекъснем  нескончаемия логичен  кръг на Творец   и   Творение,   ние   сме   длъжни   да   изковем   неизходима бездна   между  двамата.   „На  Творящото   му  е   забранено  да  се

появява като сътворено.“

По сътвореното не можем да съдим за Твореца, но в него не  виждаме  самия  Творец.

          За да бъде една галерия Всемирна, е задължително не само всички факти в нея да се появяват като картини, но и всяка една картина да съдържа в себе си всички останали като свои елементи: именно подобно умствено събитие се случи в главата на Лайбниц, което доведе до създаването на монадологията — единствената от хипотезите на миналото, която не се нуждаеше от нов гений (както Нютон се нуждаеше от Айнщайн), за да даде началото на модерното естествознание в света на всички възможни светове в квантовата механика до семантиката на всички възможни семантики. А модерната логика и лингвистика, в този общ код на знанието, в който се събираха науките и изкуствата като алгорометична стъпка за създаване на всяка една бъдеща теория на метафизиката, дефинирана от Материус Розенкройцер  ОМНИСЕМАНТИЗЪМ.

Този омнисемантизъм в своята дейност художник и писател, аз, Папа Жан осъществявам в изкуството си като форма на една друга активност, разнасяща  очарованието на Енергетичния  Лизизъм.

Постоянно чрез годините осъзнавах, че Енергетичният Лизизъм като разтваряне на всичко във всичко е възможен, само след като той –  като стройна философия и логика, е доказал взаимната прозрачност и взаимосвързаност на нещата. — С други думи, всяко не би било свързано във всяко (омнисемантическата модификация на Лайбниц, която въведе Материус Розенкройцер), ако те предварително не бяха взаимно разтворими, което в създадения от мен нов стил в живописта –  Енергетичния   Лизизъм,  се осъществява творчески, на практика.

Така и старите представи на алхимията бяха доказани чрез модерната транспонтация на частиците, която направи явно извеждането на един елемент чрез всеки друг. Както от всеки химически елемент днес може да се добие злато, така и от всяко понятие могат да се изведат всички останали категории и във всеки нарисуван образ, да се разчетат всички останали.

Моята основна мотивация и вдъхновение е да си представя света като Всемирна галерия — нещо, което преди години Борхес си представяше като Всемирна космическа библиотека, в която от всяка книга може да се научи за всички останали. Като  художник аз, съчетавайки медитация, интуиция,  ерудиция и творчески заложби, започнах да конструирам картините си така, че дори и  картините ми да изгорят, то само от една останала картина могат да бъдат реставрирани всички останали!

 Величественото на този метод е във взаимопрозрачността (интерпенетрационността — Interpeation). Ho фактите един за друг имат своето голямо доказателство във факта, че в различните епохи се появява една и съща логика на взаиморазтворимост, имаща за задача да компенсира недостатъците на секуларните еднозначни формални логики, които всеки век препоръчва и с които комично се гордее. За тези, които нямат ерудиция, можем да напомним основната концепция иа Лайбниц „За света на всички  възможни светове“.  За Лайбниц така нареченият „действителен свят е само един от възможните светове, които могат да се построят от изходните монади, а истинският действителен свят е „Сумата на всички възможни светове“, които могат да се конструират от комбинацията между монадите, следователно реален е не нашият макроскопски свят, който е само един от възможните, а реален е само континиумът от всички възможни светове, получени чрез комбинацията на всички   възможни   семантики.

Пример: Така например идеята, която носи в себе си една картина, може да бъде нарисувана по множество възможни начини, които различните начини на една и съща картина Eidos {Ейдос) наивните векове  приписваха на най-различни  гении.

Тези скептични гении не подозираха, че това, което наричат собствено творчество, е тяхна различна интерпретация на един и сьщи сюжет; те са всъщност Великата различна самоинтерпретативна способност на картината да се самоизобразява, сама, заблуждавайки човечеството, че се твори от различните гении. Както една картина носи в себе си всички останали картини, така и езикът е континиум от текстове, в които всеки текст носи всички  останали  текстове  за  себе си  в  себе  си.

Но само и Единствено Божественото и Боговдъхновеното носи всичко в себе си.

Всемирната галерия е модерното, живописно изображение на Лайбницовата монадология: както в една монада се изобразяват всички останали, така и в една картина на Всемирната галерия се отразяват всички останали Неща като ненарисувани, защото само като  ненарисувани  те  могат  да  бъдат  отразени.

Монадата е духовният атом, който взаимодейства с всички останали атоми във Вселената не посредством причинна връзка, а дистанционно — „per distantionem“ — като телепатично взаимодействие: Стохастичният метод на нелокалността, върху който е основана цялата квантова механика, и съвременният възглед за строежа на Вселената като непартикуларизъм (съвременният възглед за Вселената като непространствена вънвременна енергетична същност).

Защото различията на нещата като факти и нещата като образи {“Имаго“) са тези, че нещата като факти изискват физическо взаимодействие, а нещата като образи се основават на стохастичната квантово-механична връзка, която в старите епохи винаги са наричали телепатия. С естетическа ирония можем да кажем, че гаранция един факт да добие квантово-механичен телепатичен статус е той да се появи като естетическа енергетика в съзнанието, която енергетика е светлината, която носи енергията  на  Вселената и твори Вечния Живот.

Енергетичният Лизизъм

 като стил на всички стилове

  пресъздава Творящата светлина. Разлагането на светлинния спектър разлага енергията под формата на цветове. Всеки цвят носи чистотата на основната тухличка на Вселената (Всемирната галерия). Разлагането на светлинния спектър е естественият анализ на световната енергия. Световната енергия, самоанализирайки се, поражда цветовете като презентация.

Цветовете са екзистенциите на естествения самоанализ на Вселената. „Другото име”, дефиниращо Енергетичния Лизизъм  е: Човешкото Субективно Повторение от Художника на Световното обективно Самоанализиране на Вселената, чрез която тя самоизобразява Себе Си като   Цветове и като Животворящ Принцип.

Енергетичният Лизизъм е стил за всеобщата Енергетична всеразтворимост на цветовете и формите помежду им, открит от мен, Принц Папа Жан и реализиран в картините ми, които, приемайки Енергията от екстрасензорната ми активност, продължават да я предават като Арт-Терапи-комуникация с положителен лечебен, естетически и духовен ефект.

Това е и моят  Манифест към човечеството за усъвършенстването му по модела, Образа и Подобието на Твореца!

                        

От  световноизвестния художник и писател

академик   професор Принц  Папа Жан