Хайку-Жануизми 2

Галерия Хайку-Жануизми 2
Виж книгата

© Принц Папа Жан – автор 2001година
© Арт Папа Жан 20013 – издателска компания
© Принц Папа Жан – художник на корицата
Костадин Кутрянов – дизайнер

Всички права по издаването, превеждането и разпространяването
в страната и чужбина на тази книга принадлежат на автора и
издателска компания Арт Папа Жан – 20013

1. НАСЛЕДСТВО
От целувки – ми остави язви.
От думи нежни – спомен чер.
От любовните копнежи – самота.

2. БУДНОСТ
Да преживея
цяла вечност в будност,
докосван от мъдростта.

3. ДРУГ
Искаш вятър във косите.
Вдъхнах ти го.
Друг избра за дните ветровити.

4. ЗАБЛУДА
Ако ти помогне съдбата,
не се заблуждавай,
че я разбираш.

5. ЛЮБОВТА
Любовта на другите е лично чувство.
Моята всемирно е изкуство
в епидермиса на грешния ми ген.

6. МЕЖДУ – 1
Реалността на безмълвието.
Фантазията на чувствата.
И аз – между тях.

7. ПРЕЧИСТВАНЕ
Изгонил облака,
отвъдно се пречиствам аз
от цветната дъга.

8. ЗАРЪКА
На моя гроб
японска роза посади,
която в стаята сега цъфти.

9. САМОТА
Ако си самотник,
нека всички самотници
бъдат твои братя.

10. ЦЕЛУВКА
Сокове от еликсир любовен
в устните ми ти изля
с една целувка.

11. ВПЛИТАНЕ
Вплетохме се
като морски водорасли.
Беше хубаво.

12. НАСИЛА
Нито любов,нито прошка,
нито забрава
има насила.

13. ОЦЕЛЯВАНЕ
Ако оцелееш, оцелей напълно!
Забрави,че е трябвало да оцеляваш.
И помни,че трябва да оцелееш.

14. ЩАСТИЕ
Изтерзана душа
очаква щастие.
Какво да правя?!

15. КЪСМЕТ
Баница с късмет.
Пропилени дни и
несбъднати мечти.

16. СТРАДАНИЕ
Остави стъклените си очи,
потопени в сълзите
на страданието.

17. РАЗПЛИТАНЕ
Споменът разплита
хубавите ти коси.
Какво да правя?!

18. ДУШАТА
Наскърбен отшелник,
който прощава
и посява любов.

19. ДОСТАТЪЧНО
Не искам
абсолютно нищо:
стига ми мъката.

20. АДРЕС
В окото
на Всемира –
между падащи звезди.

21 .КРАСИВОТО
Красивото е в нарушаване
на идеалното.
Злото ражда ужас.

22. ХАРАКТЕР
Понякога съм сабя,
която реже битието,
проправя път отвъд.

23. ВЕЧНОСТ
Ще бъда ли
най-безсмъртен,
за да те нарисувам цялата?

24. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
Зъл бяс съм,
когато неразбран,
бродя без лице,без памет.

25. ФИЛОСОФИЯ
Ако имаш една философия,
нека бъде
космическа.

26. АРОМАТ
Думите ме мамят
със своя аромат.
А аз им вярвам.

27. ЛУНА
Посадих
луна в ателието си –
тя изгря на небето.

28. БУЛКА
Истина
в годежна рокля
да облека със своите ръце.

29. МОДЕЛ
Жадна гръд
да нарисувам
върху жадни като плът платна.

30. НАГРАДАТА НА ХУДОЖНИКА
Полях цветето –
и то ме поля
със цветове.

31. АВТОПОРТРЕТЪТ НА ПАПА ЖАН
Аз съм съд
на всички светове,
които създавам.

32. НАСЛЕДСТВО
Раждай само,
когато обичаш,
а не когато търкаш епидермиса.

33. МЛАДОСТ
Ако си млад,
пролетта на младостта
нека стопли мръзнещите.

34. ФАНТАЗИЯ
Ако си способен
да дирижираш реалността,
прави го с фантазия!

35. ИСКРЕНОСТ
Низ минути съвършени,
свършен хляб във гладен ден,
души разбити във проблеми

36. ХРАМ
Лудувам в пламък,
мисионерствам над огън и печал.
Аз съм храм!

37. ВИДЕНИЯ
Свят,разкъсан в светове.
Цвят разкъсан в цветове.
Пръстен в златни мигове.

38. ПОРИВИ
Поривите диви,
които ражда лудостта
на сгърчения червей.

39. ЗАГАДКА
Ако загадките
те блазнят,
ще достигнеш озарение.

40. ЖЪТВА
Мъдростта
да дочакаш
жътвата.

41. ПОЗНАНИЕ
В голия съблечен разум
откривах тайните
на бушуващото познание.

42. БЛАГОДАРНОСТ
Първо нахраних птиците.
После литнах
с крилата им.

43. ЧОВЕКЪТ
Засадено цвете,
попарено
от житейска слана.

44. ЛУДУВАНЕ
Лудувам
в речта на невъзможното.
Като изпусната дума.

45. РЕКВИЕМ
Като реквием
родих се Аз.
Безумец!

46.МАЙЧИНИ ЧУВСТВА
Ако намразиш жената,
спомни си
за майчините чувства.

47. ЗАДЪРЖАНЕТО
Спиралата на спомена,
държаща за ръка
блажената минута.

48. ЛИЦЕТО
Лицето
е с мен, дори когато
сънувам.

49. НЕЖНОСТ
Здрач,понеси
моята нежност,
докоснала диханието.

5О. КАРТИНА
И блясък споделен
е картината рисувана –
за теб от мен.

51. РОЖДЕСТВО
Родих се, за да бъда,
а да бъда трябва!
Значи съм се родил!

52. ПЪТ
От свитият юмрук,
през моята четка,
до твоите очи.

53. ГРИМ
Думи безпощадни
във хубав стих
гримирани.

54. УМИРАНЕ
Ако си смъртен,
умри като смъртен.
Дори да вярваш в безсмъртието.

55. ЛЮБОВ
От любовта ни вечността е сляпа
и господ времето е спрял,
защото би със нея остарял…

56. ВАЯТЕЛ -2
Върху каменната статуя
ще шлифовам
с устните си.

57. ВУЛКАН
Утихнал в прегръдките ти,
изгубен в света
търся вулкан.

58. ЖЕЛАНИЕ
Кога ще стана
безкраен,
за да почувствам погледа ти.

59. УСТНИ
По твоите устни –
кал и отрова,
и дъх на любов и криле.

60. СКВЕРНОСТ
Вагина – душа, и сърце -жребче,
Абсолютът скверен пита:
„Накъде? Накъде?“

61. АНОТАЦИЯ ЗА ПАПА ЖАН
И есен и пролет
любов и омраза…
Човек съм Аз.

62. АВТОПОРТРЕТ НА ПАПА ЖАН
Ръце и цветове,
зеници, наранени от любов,
разтворено сърце…

63. ФИГУРИ
Ако живееш
само със спомени,
ти живееш само сред снежни фигури.

64. БЕЗ ГРЯХ
Врати отворени очи,
а може би човек?!
Без грях и грешка.

65. ХАЛЮЦИНАЦИИ
Халюцинациите
за спасение,
все пак ни спасяват.

66. РЕЧНИК
Пред огромната
цивилизована уста
преглъщах думите.

67. РЕАЛНОСТ
Реалността
на моето усамотение
игнорира случайност.

68. ОТЧИТАНЕ
Декорите
на луната и слънцето
отчитаха летоброенето.

69. СЪДБИ
Няма зли страни душата
има зли души –
кучешки съдби.

70. ЧУДО
Ако видиш чудо, усъмни се в него,
за да остане чудото,
че си видял чудо.

71. ЖИВОТ
Няма гневни имена.
Животът цветен
всъщност, няма имена.

72. ОТРАЗЯВАНЕ
Под рамките
на старите картини –
разпилени пътища.

73. СЕ ЛА ВИ
И мрак и светлина
и грях, любов
и вяра, и надежда.

74. СТРЕС
Как ще живеем
в този свят на сенки
и духове на изчезнали тела?

75. ВПРЯГАНЕ
Трябва да впрегна
всички чужди съдби
в своята.

76. ОГЪН
Ако си прикован
задето си дал огън,
ти си свободен в самия огън!

77. ПРОПИЛЯВАНЕ
Пропилени изгреви.
Пропилени залези.
Пропилени…

78. ОБРАЗ
Капките
на дивата стихия
пропиляха пролетта.

79. ЗАПОЗНАНСТВО
Нарисувах
един непознат свят.
И се запознах с него.

80. МАДОНАТА
Извайвам от бетон
Мадоната.
Дали ще ме роди?

81. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
На Тайната вечеря
и двамата със теб, Любов,
останахме гладни.

82. ОТШЕЛНИК
Природата се превърна
в кошче за боклук
за отшелници.

83. СХОЛАСТИКА
Когато Мъдреци
говорят за Светци,
фактите мълчат.

84. МОРЕ И ПУСТИНЯ
Песъчинките на Сахара.
Капките на Тихи Океан.
Несподелена любов на милиарди.

85. МЪЖЕСТВЕНОСТ
Ако си мъж,
една жена от погледа ти
може да забременее.

86. ЩЕ ДОЧАКАМЕ ЛИ ЖЪТВАТА?
Посели сме, а е рано.
Пеем времето да полети.
Жътвата ще бъде златна.

87. МАЗИЛКАТА
Всяка мазилка
прави Майстора Горд.
С Торса ти се гордее Бог.

88. ПОСЛЕДНИЯТ ИМПЕРАТОР
Светът е сляп,
отдавна мъртъв,
а моята империя са нашите очи.

89. ВЕЧЕН ВЪВ ВРЕМЕТО
Когато вятърът смени посоките,
часовникът стрелка назад върти,
отново ще сме аз и ти.

90. СЕКРЕТ
Отворих вратата
на многолюдното
мълчание.

91. ПРЕДЧУВСТВИЕ
Ръцете ми горят в незнаен огън,
какво ли чувствам в този миг,
че оцеляваме чрез моите ръце.

92. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Обикаляме по спирала на времето,
и спираме се в анаграма,
за да почувстваме своя празник.

93. МАГАЗИН ЗА ВЪЗДУШНИ КУЛИ
Когато кулите се сринат
и никой няма власт над тях,
стойности ще търся сам.

94. ПРИШЪЛЦИ
Ако очакваш пришълци,
тръгни да опознаеш
преди туй своите.

95. ВЕЧНОСТ
Когато слят съм с невъзможното,
очите отварят очи.
Врати към възможното.

96. БЕЗСМЪРТИЕ
Гарванът
на моя гроб
пее блуса на моят живот.

97.СИАМСКИ БРАТЯ
Сиамски братя,
над нас виси Дамоклевият меч –
сеч или любов? Не зная!

98.НЕТЪРПЕНИЕ
Изтрих цветовете
на съзнанието си
преди цветната дъга.

99. МЪДРОСТ
От прах душата е родена,
а тялото от кал
и всичко друго е кръвта.

100. ОБРЕЧЕН
Ако се почувстваш обречен,
обречен си
на пътя си.

101. НАСЛЕДСТВО
Роди се ти за мен –
бъди благословен,
и гениите два, слей в един!

102. КАТАРЗИС
От дъното на всяка твоя клетка
от грешна пот
вода светена сътворих.

103. ПРОСТОРИ
О, нежни устни на плътта,
как алчно взехте моята душа,
че бях безумно сам и неразбран.

104. ЧОВЕШКА ПРИКАЗКА
Тъй както дядо ми е казал –
живей и под дула,
но не и във порок!

105. ЖИТЕЙСКА ПРИКАЗКА
Бяха красиви вековете,
напомняха за твоите гърди,
а незнайна беше ти.

106. ЛИЦЕ
Във воала на нощната
тайнственост на лицето ти,
проблясваше палитрата на Абсурда.

107. ВЯРА
Вярата е част от пътя,
стрелката – осова линия. Полунощ,
отново скитам, обладан от мощ.

108. КЕРАМИКА
Целувам твоите гърди,
а те са топли и студени.
Керамична си ти.

109. СЛЪНЧОГЛЕДИ
Любопитни, неразбрани
те надникват,
а любопитството е в нас.

110. ЗАЛЕЗ
Умира слънцето, а аз се раждам,
а на утринта,
за жалост съм с поредната жена.

111. ЖЕТВАРСКО УТРО
Ако чакаш утрото за жътвата,
бъди прилежен
при сеитбата.

112. ЛИЗИЗЪМ *
Разтварям душата си в огъня,
в агония разтварям душа.
Разтварям Аз света,разтварям.
––––––––
*Лизизъм – всеобщ разтворител на всичко във всичко.

113. ПАНЧАТАНТРА
В тези притчи ще намеря себе си,
бил съм охлюв,
а ще бъда Бог.

114. ВЯРА
Когато бях момченце
и слънцето изгаряше в зенит,
все още вярвах. Вярвам и сега.

115. ОБЯСНЕНИЕ
Ако се обясниш в една любов,
нека обяснението ти
не се повтори!

116. ЖИВОТ
На покер със смъртта играя,
да оцелея във живота.
Човек и Бог!

117. ОГЛЕДАЛОТО – 2
Маслени петна.
Енергия.
Виждам си лика.

118. ОГЛЕДАЛОТО -3
Винаги очите присъстват.
В рамката на огледалото.
Очите са вечен мотив.

119. ИЗКУПЛЕНИЕ
Раници, препълнени със грях
оставих в звездният си час.
Ръце, от кръста наранени.

120. МЕЛОДИЯ
Докосва ме ръка в съня…
Животът ме докосва
с пръстите на Бах.

121. ВЕЧЕР
Въглените се топят,
от небето се усмихват
отражения…

122. СВЕТОУСЕЩАНЕ
Природата се съсредоточава
в мозъка и той отново
се разсейва в природата.

123. СТАРОСТ
Животът се моли на колене.
Пред мрака…
Моли се за сън…

124. КОПИТА
В мълвата
дочувам
копитата на дявола.

125. ПРЪСТЕН
Животът ми пръстен е
на твойта ръка.
Живопис.

126. МИГ
Съществувай
вън от всякакъв часовник.
Открадни мига.

127. ПРИЮТЕН
В твойте длани,
аз съм приютен,
Любов.

128. УМОРЕНИ ПЪТИЩА
Ако имаш едно сърце,
освежи с него
уморените си пътища!.

129. ИДЕЯ
Виденията
търсят ориентир
във мрака.

130. РАЗУМ
Разумът ни освобождава
от животинското,
взема от нас първичният инстинкт.

131. ЕЗИК
Реч низвергната
и реч греховна
от картините шепти.

132. ГРАДИНА
Блести вятъра
по четката.
Градина със цветя.

133. НЕЩАСТНО ЦВЕТЕ
Ако видиш нещастно цвете,
погрижи се за него,
то най-добре ще те украси.

134. ЛЕШ
В черепа – гробница,
мъртвата ми мисъл
разлага душа.

135. ПАЛИТРА -2
Свят,
създаден от
хиляди други.

136. КУКЛА
Снежни думи
от нежно сърце.
Свят в снегове.

137. БЪДЕЩЕ – 1
Някъде крачиш със моите фибри
и моите мисли,
малко мое дете…

138. ИЗДУТИНА
Попиха в мозъкът ми
набъбналите гърди
на Божественото отражение.

139. КРАЯТ НА ВЕКА
На прага –
суета и думи с щипала,
впити в моята душа.

140. СВЕЖЕСТ
Ако си свеж,
освежи болните!
Лекувай!

141. БЪДЕЩЕ -І2
Плаче плахо сърце
пред часовника…
Плаче ли твоето сърце?

142. СИБИР
Връз гърдите на кукла
снежен аз,
мълча…

143. СВОБОДА
Сладка воля,
екзотичен бряг,
утихнали гърди.

144. КРАЯТ НА ВЕКА – 2
Краят на поредната империя –
отново страх и безразсъдство
са основите на нова…

***

445. ТЕЛЕСНА ИМПРЕСИЯ – 1
Ако в тялото си
искаш да свиеш природата,
преди това го разтвори за нея.

446. ТЕЛЕСНА ИМПРЕСИЯ – 2
Ако искаш да се разтвориш в природата,
за да я свиеш в себе си,
преди туй свий самосъзнанието си!

447. МОМИЧЕ
Като плитки са клоните
на плачеща върба.
Тя е момиче…

448. РАЗМЕННА МОНЕТА
Сърце
върху пулсацията на вятъра –
спомен срещу настоящето!

449. ВОДА
Времето тропа
по портала –
дъжд по душата.

450. ЗАЛЕЗА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
Пред залеза на цивилизацията
се превърни
в природа!

451. ОЧАКВАНЕ
Превърнахме се
в кухи статуи
до следващото ни Отново.

452. АЗ
Крача Аз.
Мисля АЗ.
В ръцете държа своето АЗ.

453. ИЗОБИЛИЕ
В нищетата открий изобилието,
в изобилието
помни нещата!

454. ИСТОРИЯ
Дали има
история
извън мастилото?

455. ХИЩНО ЦВЕТЕ
Подари го на любимата,
която
ще го утеши!

456. ТЪЖНА СИМЕТРИЯ
Ако забележиш тъгата на симетрията,
развесели я игриво,
но не и с разгрозяващо нарушение!

457. ГЛАД
Следвайте чувството си.
Страхувайте се от хилядолетния глад,
а не от ежедневния.

458. СЛЪНЦЕ
Ще се открие скритото.
Ще изгрее още едно слънце,
а то е слънцето на всеобщата обич.

459. ВДЪХНОВЕНИЕ – 1
Най-много природата и животните
ми дават тази искрица живот,
която ми стига да бъда вдъхновен.

460. КРАСИВОТО
Красивото е в нарушаването
на идеалното…
Злото предизвиква ужас…

461. ВЕЧНОСТ
Времето в трансбитието
е приблизително равно
на вечността.

462. ГЛУПОСТ И МЪДРОСТ
Дори и когато двете неща са идея!
Дори и тогава, когато и двете неща са материя.
Дори и тогава, когато мисълта ни оправдава.

463. ВДЪХНОВЕНИЕ – 2
Вдъхновението
е борда
между двата реда.

464. ЗНАНИЕ
Купете на децата си
знание,
преди да седнат на масата.

465. ТВОРЧЕСТВО
Творчеството е буфер
и път, и застъпник
между света и ума ни.

466. ЧУВСТВА
Чувствам се като
камък в бъбрека на света,
желаещ да ме изхвърли.

467. СТРАХ
Ако се боиш от падане
нямаш път
към върховете!

468. ТВОРЧЕСКИ АКТ
Неотклонно ме водеше
по пътя на моето съзряване
и творческо озарение.

469. МУЛТИЖЕНА
Мултижената. Женственост.
Алфата и омегата на моето вдъхновение.
Утешението на моето отчаяние.

470. ОТКРИТИЕ
Не се лутат тези,
които вървят по утъпкания път.
Аз откривам нов.

471. ЗАБЛУДА
Не само лутането,
а изобщо заблудата
е част от всяко откритие.

472. ФОРМУЛА
Тръгнеш ли по формулата
ще стигнеш
до изхода на познанието.

473. РЕЛИГИЯ
Художникът не е религиозен водач,
а изкуството е религия
само за художниците.

474. ЛЪЖА
Ако ще излъжеш някого,
започни от себе си,
защото пак ще свършиш със себе си.

475. МИСЛИТЕЛ
Мозъкът ми набъбва
от мислите.
Черепът не може да ги побере.

476. АКТ – 1
Всяка моя картина е акт.
Всяко мое действие е картина.
Всеки мой акт е свобода.

477. АКТ – 2
Вдъхновен до полуда
смачквах битието
и с кал и кръв, рисувах върху него.

478. ГОНИТБА
Любих се с атомите.
Надбягвах се с квантите,
но се гонех със звезди.

479. ПЪТЕШЕСТВИЕ
Щастлив, вдъхновен и озарен
продължавах пътешествието си
в космоса на видимото и невидимото.

480. ТВОРЧЕСКИ АКТ
В поредната ми картина
започваше и свършваше всяко мое пътешествие.
Започваше с порива, желанието и вдъхновението.

481. КАЧЕСТВА
Ако един човек
притежава каквото и да е качество,
то цялото човечество го притежава.

482. ХРАМ
Когато влизате
в храма на познанието,
оставете глупостта навън.

483. ПОКУПКА
Красотата ми завеща своята бедност.
Красивото струваше скъпо.
А аз не можех да купя целия Свят.

484. МИСЛОВНОСТ
Човекът излиза от скелета,
и пътува до звездите,
когато мислите го нападнат.

485. ИСТИНА
Истината е процес и път.
Истината е свобода.
Истината е съзряване.

486. ОЦЕНКА
Ако си бил съпричастен на истината,
дай справедлива оценка
на нейните качества.

487. ИСТОРИЯ
Историята отрича.
Историята отхвърля.
Тя е съпричастна на всеки възход и падение.

488. СТИХИЯ
Отломките ще събера,
целостта на отрицанието.
Замъците ще изтичат в пясъчния ми часовник.

489. ДУМИ
Къде са думите,
изречени в спазъма
на метафоричното лудуване?

490. КРАСОТА – 1
Красотата не познава умора.
Но тя бе уморена,
може би пред лицето на Мъдростта.

491. КРАСОТА – 2
Всички, които са пожертвали младостта си
за красотата,
ще останат красиви и в старостта.

492. СЪЗИДАТЕЛ
Нещото, от което изхождаш!
Нещото, което изхожда от теб!
Нещото, което те води!

493. ИЗКУСТВО
Да забравим гордо чувството
и да върнем на мечтите си надеждите,
за да останем безсмъртни с красотата!

494. ПОБЕДА
Ако губиш,
нека твоята загуба
е победата.

495. ИЗЧЕЗВАНЕ
Не всичко изчезнало
е грабнато на небето.
Има просто изгубени в живота неща…

496. ПРОБУЖДАНЕ
Защо се боите
да се пробудите
в скепсиса от междуречия?!

497. КАКВО СЪМ?
Повече художник ли съм или скитник?
Повече търсач или творец?
Повече откриващ или губещ се по пътищата?

498. ПЛАТНО
На кое съм по-верен,
на асфалтовото
или на грундираното платно?

499. ПЪТ
Животът ми е едно с пътя.
Платната ми са част от него.
Животът ми изгоря с бензина.

500. СЪРЦЕ
Сърцето не е от атоми,
а от мелодия,
мелодия са цветовете.

501. МИСЪЛ – 3
Под лъча на думите
и зноя на мисълта
изригва истината.

502. РИСУВАНЕ
Допира на ръцете
на художника
с очите на хората.

503. АЗ СЪМ – 1
Аз съм нищо с рамене
и кръст отгоре,
което чувства болка.

504. АЗ СЪМ – 2
Което се подхлъзва в себе си,
което не съществува в себе си,
в състоянието на своята опора.

505. АЗ СЪМ – 3
Опора в аромата на понятията,
корона висяща в мрака,
положена върху челото.

506. АЗ СЪМ – 4
На собственото си отражение
остри златни зъби,
плодовата каша на познанието.

507. ПЕПЕЛ
Ако си в пепел,
превърни сърцето си
в птица – феникс.

508. СЛИВАНЕ
Война между огъня и водата
в брак
на материята с духа.

509. ПЕСЪЧИНКИ
Аз съм пясъка пустинен,
изтичащ между пръстите ти,
изронила човешката скала!

510. ПРЕХВЪРЛЯНЕ
Част от земното си
прехвърлям в Космоса
там ще ми трябва повече.

511.ГОРЕЩИНА
Ако се топиш, то не е защото
тялото ти е от восък,
а защото страстите ти са горещи.

512. ПРИКАЗКА
Със залък от думи
започвам приказката
за едно сърце.

513. КРЕДО – 2
Същият,
но все пак
различен.

514. ОПОРОЧАВАНЕ
Обичам изкуството,
затова взаимно
се опорочаваме.

515. ТРИЕДИНСТВО
Лястовицата и жената.
Демонът и вдъхновението.
Ангелът и самоунищожението.

516. ЩАСТИЕТО
Ехото
на красивите тръпки,
които изживяваше.

517. БЕЗПЪТИЕ
Когато мисълта ни грабва
през спомена на заблужденията,
минаваме по пътищата на безпътието!

518. СТИХОВЕ
Трябва да се откажа
от стиха си,
за да живея по-поетично.

519. ВИДЕНИЕ
Девственица,
която желае и се бои да се отдаде
на прегръдките на любимия си.

520. ПРЕДПОЧИТАНИЕ
Предпочиташе
да живее красиво,
вместо добре.

521.СМИСЪЛ
Да заживееш в красотата
и да престанеш да търсиш
смисъла.

522. ПОРИВ
Ръката ми се отдаде на порива.
Разтвори се под него.
Обля се с цветове…

523. СЪРЦЕ
Художник ли съм?
Такъв съм пред света.
Ала пред себе си само тръпка сърце.

524. ОГЛЕДАЛО
Огледалото на любовта
отразява самотата
на моите спомени.

525. ПРОЗРЕНИЕ
Отворена врата
на многолюдното мълчание.
Прозрение!

526. ЦВЕТОВЕ
Всички аромати
на всички сезони.
Всичко е цвят.

527. НЕСВИКВАНЕ
Ако превърнеш ежедневието си
в чудо,
никога няма да свикнеш с него!

528. ЧЕЙНДЖ
Мога да сменя
хората около мен,
но не и маймуните…

529. КОЛЕКЦИЯ
Ще събера енергиите
на десетте най-обичани
хора в България.

530. ПОВЕЧЕ
Ако трябва да направиш нещо,
направи го,
за да постигнеш повече.

531. СТАРАНИЕ
Преди всичко
се постарай
да бъдеш ти!

532. СПОДЕЛЯНЕ
Ако спечелиш
благодарността на едно сърце,
сподели я със всички.

533. ЛЪЖА
Ако вярата в доброто
те е излъгала,
можеш да излъжеш и вярата в злото.

534. НЕБЛАГОДАРНОСТ
Ако си неблагодарен към другите,
си неблагодарен
преди всичко към себе си.

535. ЖЕЛАНИЕ
Исках да бъда красив, а познах грозотата.
Исках да бъда единствен и бях неразбран.
Исках да бъда велик, а останах самотен.

536. ПРОЗРЕНИЕ
Исках да имам приятели,
защото трябваше да разбера
предателството.

537. ВИРТУОЗ
Ако търсиш непрестанно виртуозното,
и не го откриеш,
то виртуозното е в теб.

538. ПРЕРАЖДАНЕ
Спри сперматозоида
до появата
на Бога!

539. ОБИЧ
Ако обикнеш другите,
помисли за собствената си
любов към света!

540. ЧУДО – 3
В миговете на малшанс,
разчитай на чудото.
То е най-силно тогава.

541. ПОБЕДИТЕЛ
Ще живея самотен,
докато не победя
Победата.

542. ПЪТ
Ако пътят ти е дълъг,
за да не бъде уморителен,
трябва да имаш живи приятели.

543. ВОДА
Времето тропа
по портата –
дъжд по душата!

544. СЪРЦЕ – 1
Кое те нарани,
че ти не ми прости?
Питам те и ме боли.

545. ЛУДОСТ
Сърце, пришито с вопли.
Копнеещи рани.
Сладостни устни!

546. ЛИЦЕ
Лицето ми е огледало,
прозрачен лъч от суета.
Красота неродена!

547. СЪРЦЕ – 2
Сърцето ми е нешлифованият
и невинен камък
на младостта.

548. КАТАРЗИС
Преживявам
катарзис.
И сам съм катарзис!

549. ИЗКУСЕН
Искам моята Любов
поне веднъж да роди
едно Нелюбие!

550. КОШМАРИ
Когато кошмарите се уморят,
ще настъпи
безпаметност.

551. МИГ
Ако и в един единствен миг
си бил щастлив,
за тебе края не съществува.

552. СЪН
Спи царствена плът
на звезден бряг.
Аз сънувам…

553. ЗРЕНИЕ
Къртицата в нощта
се справя по-добре
от всички виждащи.

554. СЪДБА
По линията на световната ръка
чертая с пътя си
съдба…

555. ПРЕГРЪДКА
Прегръщам любовта –
спасителният пояс
на света.

556. ОПАСНОСТ
Ако се влюбиш твърде много в изкуството си,
има опасност
да разлюбиш естественото!

557. БОГ
Да почувстваш
невидимото виждащ
Непочувстваното чувствено!

558. ПАМЕТ
Ще запомня този свят
с боклуците,
наречени пространства!

559. МЕЖДУ
В лястовичи гласове
откривах себе си,
а себе си не бях…

560. ЖЕРТВА
Ако си готов
да се пожертваш за красотата,
ти си красота!

561. СРАВНЕНИЯ
Нежно като любов.
Диво като страх и страст.
Печално като разумност.

562. ПОВЕЧЕ
Обичам те,
ала повече
обичам свободата си.

563. ДУХОВНА ВОЙНА
Моя духовна съпруга в униформа!
Моя приятелка!
Мой пълководец в една духовна храна.

564. ВОЙНА
Война за любов и за щастие!
Свещената война за чистотата!
Война за красотата!

565. ЖЕЛАНИЕ – 4
Черупката на желанието
е в дървото на живота.
Плодът на Ева.

566. НАГРАДА
Ако
си дарен,
ще бъдеш награден!

567. СВЕТЛИНА
Понякога и кожата ми чувства светлината!
Не, винаги я чувства!
Затова мога да виждам!

568. ОЧИ – 1
Очите не са достатъчни!
Износват се от виждане!
Стават перверзни!

569. ОЧИ – 2
Мълнията отдавна не може да ги изплаши.
Ниагара отдавна не може да ги впечатли.
Разголеният женски прасец – да ги възбуди.

570. ОЧИ – 3
Красотата на пролетта
да даде радост.
Изгревът да им вдъхне надежда.

571. СЪДБА
Съдбата да бъдеш прелест.
Съдбата да бъдеш голота.
Тя беше край брега.

572. КРИЛО
Да излюпиш
с яйцето на лебед
крило на гарван.

573. АКТОВЕ
Безкрайно много индивидуални актове!
Чувство, че съм толкова дребен
сред всеобщата мисъл на Вселената!

574. ИМЕНА
Ако пътуваш,
времето за теб,
има други имена.

575. ЖЕНА
Излъчващата женска сила!
Разрушаващата и съзидаващата!
Жената, която ражда и която убива!

576. ОБЛАГОДЕТЕЛ
Да си щедър благодетел,
дори когато земята
е вече открадната…

577. АЗ -ЪТ
Да кажеш: „Пак съм Аз“,
дори когато с Аз -а,
ти е вече свършено…

578. ЗАДАЧА
Връщане
на мисълта към сетивата
е моята задача.

579. ДРЯМКА
Във всеки от нас
дреме жестокостта
и перверзията.

580. МАГИСТРАЛА
По магистралата
на разбитите стремежи
няма полицаи!

581. ФАНТАЗИЯ
Ако си способен
да дирижираш реалността,
прави го с фантазия!

582. УХАНИЯ
В прозрачната нощ на нощта
с дихание на сухи дробове,
вдишвам ухания в мрака!

583. ПЪЛНОТА
Сърцето
е пълно със спомени.
И живи и топли.

584. ЕПИЛОГ
Епилогът
идва
неочаквано.

585. САМОТА
Приятелството
можеш да намериш
и в самотата.

586. ЖЪТВА
Мъдростта
да дочакаш
жътвата.

587. КЛАДИ
Щом има клади,
значи има и заразени
с другост!…

588. ЗАГУБА
Ако загубиш чувството към един цвят,
ти погубваш фрагмент
от божествената ръка.

589. СВОБОДА
Ако
имаш сърце,
нека бъде свободно!

590. НАДЕЖДА
Ако се пребориш
със светските изкушения,
трябва да имаш надежда!

591. ЖЕНСКОТО
Женското
е изпълнено с цъфтежа
на разточителна есен.

592. КРАСОТА
Ако можеш да създаваш красота,
открий чрез нея пътя
към всяко едно сърце.

593. ОТКРОВЕНИЕ
Нека не се срамуваме да кажем това,
което не се срамуваме
да чувстваме.

594. ЕРОЗИЯ
Камъкът се рони
от скалата,
но не се превръща в цвят.

595. ДИЛЕМА
Шедьовър,
или заместител на ония килимчета,
дето постилаха нашите баби.

596. ЗАКЪСНЕНИЕ
Живите
имат привилегията
да закъсняват.

597. МИСИЯ
Ако си роден да бъдеш
ще си повече от това,
за което си роден.

598. АКТ
Цветовете са разтворили
пламтящите си вагини,
да ги оплоди моята четка!

599. ПОТРЕБНОСТ
Човекът
трябва да е
мъничко луд.

60О. ОБИТАВАНЕ
Ще обитавам
поетическата
обсерватория.

601. УДАВНИЦИ
В капчицата истина
има много повече удавници,
отколкото в океана от лъжи…

602. ТРУДНОСТ
Понякога е по-трудно
да бъдеш добър,
отколкото жив.

603. ЧОВЕКЪТ
Човек е това,
което прави
от себе си.

604. МИСЛЕНЕ
Не се доверявай
на сетивата.
Мисли с душата!

605. ЛЕТЕНЕ
Ако летиш,
ще разбереш,
че не си единствения крилат.

606. ЗАВОЕВАТЕЛ
Защо за миг изглеждам кротък?
Воювал със всичките поети,
превзел сърцето на Мигът.

607. БЪДЕЩЕ
Понякога бъдещето
може да бъде наистина полезно
за настоящето.

608. РАНИ
Аз не рисувах.
Аз нанасях рани върху себе си.
После откъсвах като цвете болката си.

609. ПИТАНИЯ
Въпрос на Камю:
Струва ли си да се рисуваш,
или не?

610. КАРТИНАТА
Картината е изповед,
а не тайна…
Затова е повече лице,а не подсъзнание.

611. БОГОИЗБРАНА
Няма да се моля на камъка
отдавна езичник аз бях,
ала пак се моля пред теб.

612. ЗАГАДКА
Ако загадките
те блазнят,
ще достигнеш озарение.

613. БЕЗСМЪРТИЕ
Изкуството
прави човека
безсмъртен…

614. ДОКОСВАНЕ
Като мост на световете
протягам ръцете си
между два бряга.

615. ВРАГОВЕ
Ако имаш
враг,
значи имаш врагове.

616. ИГРАЕМ
Играем на думи,
на бои.
Играем на всичко.

617. БОРБА
Не трябва да се борим
със „свещената простотия“,
а с „вечната простотия“.

618. РЕКОЛТА
Тревогите за жътвата
я правят
далеч по-усилена.

619. УСМИВКАТА
Усмивката на Бъдещето
съдържаше не само скепсис,
но и надежда.

620. ЛЮБОВТА И ИЗКУСТВОТО
А любовта
и Изкуството
са и нежност и ранимост.

621. МЕЖДУ НАС
Любовта ми проблясна
като метеор
и се разби в небесният простор.

622. ДОВЕРИЕ
Не се доверявай
на сетивата,
мисли и с душата си.

623. РАЗУМ
Вдигни платната на разума,
за да хванеш вятъра
на промените.

624. ДЕМОНИ
Ако демоните погубват,
то това никога не става
без помощта на човека.

625. ПОГЛЕД
Не гледай
света с очите
на омразата.

626. РОЛИ
В театъра на живота,
дори ролите на актьорите от миманса
са главни.

627. ТЪМНИНА
Тъмнината
може да бъде пробита дори от
искриците живот в твоите зеници.

628. ОТКУП
Хиляди имена
На моето самотно съществуване.
Душевно откупуван.

629. ПЛОДОВЕ
И всеки плод
прилича на гръдта ти,
отхапвам го с първичен вкус.

630. ПРОЛЕТ
Рано или късно пролетта
побеждава зимата,
дори и не в сезоните на собствения ти живот.

631. ЛИЦА
Сезоните са моите лица,
огряни от безброй слънца,
но само твоето ме впечатли.

632. ВДЪХНОВЕНИЕ
Вдъхновението
е
ерекция!

633. ТРЕВОГА
Ако си разтревожен
едно красиво преживяване
умира.

634. АЗ СЪМ
Аз съм супермен
и нищо суперменско
не ми е чуждо.

635. НАИВНОСТ
Наивно е да вярваш
във човека, но можеш
самият ти да си човек!

636. РЕЗЕРВИТЕ
Резервите на всяка плът
и всяка мисъл,
и всяко слово.

637. ЖИВОТ
И всичко,
което няма лице,
пулсира…

638. СЪДБА
Творението от нищото,
преживяна истина –
ново удивление.

639. ОПОЗНАВАНЕ
Кълнят бедрата
под мойте пръсти откровени,
в писъка родилен те познах.

640. ЕГО
Мое име,
мое лице,
облик…

641. СТИЛ НА ЖИВОТ
Мое име,
мое лице,
съдба…

642. РЕКВИЕМ
Родих се АЗ
прокълнат влюбен,
като реквием.

643. ЕСЕН Е
По тръпнещата нощна тишина
във всяка клетка
ще те приютя!

644. ИСКРА
Копита се извиват във спирала,
то беше младост,
то беше страсти,бяг.

645. БЯГСТВО
Наранени колене,
гърди одраскани,
стъпала искрящи.

646. МИГ
Спирала на спомена,
държаща за ръка
блажената минута.

647. ТРАУР
Люби и червеят в земята,
когато почне да гризе
плътта сурова на съдбата.

648. САМОТНИК
Дори самотата
може да бъде
твой приятел.

649. ОЦЕЛЯВАНЕ
Оцелях, напук
на всичките закони на Вселената,
разбих представите за смъртта.

650. КРЪСТОПЪТ
Във раните на скърби и надежди
достигнахме последен кръстопът.
Аз оцелях мислейки за теб.

651. ЖИТЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ
Искам да съм това,
което съм!
Да претворя философията в цветове.

652. БУНТ
С динамика и бунт
изпълнен съм,
червено, битка с четката!

653. ОТ ХАОСА – БАЛАНС
От хаоса – Баланс,
в началото е нищото,
Изваяност!

654. ПРЕРАЖДАНЕ
Когато понякога
се превръщам във вино,
изпивам душите на мъртвите!…

655. ЦЕЛУВКИ
Пред словото на ангелите
предпочитам
целувките на зверовете.

656. ИСТИНА
Пътища до истината:
единият, когато стигнеш до нея;
другият – когато сам я усетиш.

657. ПЪТ
Не стигай до крайност,
когато стъпиш на края на пропастта.
Аз тръгнах…

658. ВЕЧНА
Изправях се пред идола на твоят образ
пред идола на красотата откровенна,
пред женственият сексапилен бяс…

659. САМОТНИ
Нас ни раждат други,
но умираме сами,
самотни…

660. РОБСТВО
На всякъде сме поробени,
само в смъртта –
свободни.

661. ЖЕЛАНИЕ
Искам те,
в мигът, когато
луната я събличат облаците.

662. СЪНИЩА
Само от моето легло
мога да преброя
всички съзвездия наведнъж.

663. ЗАЧАТИЕ
Набъбнали епидермиси,
рисувани в удари сърца,
пулсациите на страстта.

664. ПРИЗНАНИЕ
Броя само човешките очи,
тези, които ме гледат
и тези, които ме разбират.

665. ВЪЗВИСЕН
Дай ми вълнението си,
за да се почувствам
възвисен!

666. СЪТВОРЕНА ЗЕМЯ
Да угаснат вулканите?
Да се втвърди лавата?
Да престане потопът!

667. РАЙ
Да бъдеш глух.
Да бъдеш сляп и ням.
Да не си грешен!

668. АД
Мислещ и говорещ!
Любещ се с греха!
Единоборец!

669. ЖИВОТ
Изпъден съм от Рая,
наказан с думите
от Ада – с мъченията…

670. ОБИЧ
Да те обичам до болка!
Да те галя до болка!
Да те мечтая до болка!

671. ТВОЯТА
Разсъблечена палитра
извайва прегръдките
на твоята Божествена повърхност.

672. СМЪРТ
Световната нощ залязва,
изгрява слънцето на безсмъртието,
изгасва блясъкът на моето тяло!

673. СЪТВОРИТЕЛ
Погали с ръцете Исусови
нежните гърди
на Ева.

674. ВАЯТЕЛ
Гръдта ти е по-недостъпна
от гръдта на статуя,
която извайвам.

675. СВЕТЕЦ
За да бъда светец,
трябва да съм гений
и след това – творец.

676. БУДНОСТ
Искам будност?
Трябва ми опиянение
и малко вдъхновение.

677. ФЕНЕР
Да бъде проклет Диоген,
който ми подаде фенера
да осветя световния мрак.

678. СИМФОНИЯ
Нарцис уби Орфей.
Арфата се счупи
в ръцете на глухите.

679. ПАРЛАМЕНТ
Национализиране на мисълта,
и вярата, ще открият
пътищата към Парламента.

680. ОЦЕЛЯВАНЕ – 2
Ще рецитирам
страданието наизуст,
за да оцелея!

681. ВЪЛШЕБСТВО
В просъница врати съзираш
пак в болката гориш,
все нагоре се стремиш.

682. СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
Просвещението без суета
в царството на разума –
развети знамена.

683. ИДЕОЛОГИЯ
Народът е лишен
от мислите си.
Държавно мероприятие.

684. СВОБОДА
Свободата е отвъд
щастието и удоволствието,
всеки ангажимент е привързаност.

685. ОТВОРЕНИ ОЧИ
Сладостни клепки,
натежали от страст,
привързаност и зависимост.

686. СВЕТЛИНА
Как тъмнееш със самотата си,
уверена в моята
светлина.

687. ХРАБРОСТ
Станах храбър,
усещайки нападението
на световният разум!

688. СЕЧ
Няма страсти,
има размишления,
жертви на хищници.

689. ГЛАС
Гласът ми се превръща
в музика на душата –
струна на вдъхновението.

690. ПОКУПКА
Омръзна ми
да си купувам Богове!
Инфлация на стойности!

691. САМОТА
Като поезия в решетки
устните на страстен спомен,
горда самота.

692. НАДЕЖДА
Да влезем в телата си
преди Надеждата
да опустоши Разума!

693. МИЛОСЪРДИЕ
Ноктите на нежността
са изхабени
от зъбите на твоето милосърдие!

694. СИЯНИЕ
Дъгата на любовта,
събрала всички цветове
от едно докосване на погледа.

695. ИСТИНА
Кървящи пламъчета по зърната,
моя малка непозната –
истина със много имена.

696. ИЗПОВЕД
Като думи безпощадни
гримирани във хубав стих
възземам се в минута пояснение!

697. ДОПИР
Ръцете ми са разтворени
от допира на женски гърди.
Вечно търсене…

698. УДАВНИК
Давя се от вълните,
въздишката на
твоята слюнка.

699. ОТКРОВЕНИЕ
Блясъка на самопризнанието
през паяжината на съвестта
до творческото откровение…

700. ИЗМАМА
Ние се лъжем
в страданието си,
но в удоволствието – никога!

701. ВЪЗМЕЗДИЕ
Останал сам
в хилядолетното възмездие
ще намеря себе си.

702. ПОЗНАНИЕ – 1
Там, в звездната пустиня,
ще потърся кладенец
за надеждата към познанието.

703. ПОЗНАНИЕ – 2
Тъжен ден, безверие.
Просещ ден за знание.
Ден на ограничение и слепота.

704. КОРОНА
Звездната корона
отнема властта
на самопознанието.

705. ПЛАЗМА
Несътворени да застанем
пред желанието,
лееща се плазма.

706. ИЗХОД
Има един начин
да забравиш объркването си.
Познанието!

707. БОГОВЕ
Да убием Бога на гениите,
на мъдрите и на талантите
Да оставим Бога на човека!

708. ЗАКОНИ
Закономерността на природата,
крепяща звездите камъни,
държи шапката върху главата ми.

709. АРХИТЕКТ
Ще построя мирозданието
с чистите линии
на Абстрактната Красота!

710. НАСЛАДА
Не умирай
преди да си изживял
поне една истинска секунда!

711. МЪЛЧАНИЕ
Не мълчи,
когато думите
напират под езика ти.

712. СПОМЕНИ
Да носиш красотата
на блясъка
от изживяните мигове!

713. СЪЗИДАТЕЛ
Не създавай
Богове,
а цветове!

714. УСЕЩАНЕ
Да умреш като друг,
за да почувстваш
живота отново.

715. РИМИ
Не римувай
там, където
римите са заскрежени!

716. ЦВЕТОВЕ
Не рисувай
там, където
няма цвят!

717. МЪДРОСТ
Не бъди
по-умен
от глупака!

718. ИЗВОД
Не търси
в извора
пустиня!

719. ПОМЯР
Не храни
душата
с помия!

720. ХИТРЕЦ
Не умирай,
надхитри
Смъртта!

721. ЖИТЕЙСКИ ПЪТ
Не умирай!
А живей така!
Продължавай…

722. ЛУДОСТ – 1
Не лудувай
там, където
лудостта е мода!

723. ЛУДОСТ – 2
Поривите диви, които ражда
лудостта на сгърченият червей
и естетиката на пияната свиня.

724. ОБИЧ -2
Да те обичам до болка!
Да те галя до болка!
Да те мечтая до болка!

725. СЪН
Не заспивай,
ако в съзнанието ти
не е останал сънят!

726. ПРЕМИНАВАНЕ
Разтежът на пространството
преминава през точката и линията
на моята палитра.

727. СВЯТ – 13
Светът оставя
вкус горчив.
Гордея се,че съм свят!

728. СВОБОДА – 3
Короната на свободата
от облаците Господ си излял.
Оставих в усамотение душата!

729. ЖИВОТ – 5
Люби и новите копнежи,
на спечеленият час
живота като светкавица тече!

730. КРАСОТА
Да живееш,
значи да си в мир
с Красотата!

731. ПОЛЕТ
Политнах с бънджи
в интелектуалната пропаст
на словоизлиянията.

732. СЛУЧАЙНОСТИ
Разумът е сияние,
щастието – крила.
Животът – яма.

733. ДОКОСВАНЕ
Протягам ръце, изцапани от нежност,
докоснато вълшебство,
тайнствената гърч на тялото.

734. ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
АЗ извор съм, но няма жадни
изгрев сред невиждащи очи
и хляб със сол, но няма гладни.

735. ТЪРСЕНЕ
Тъгата идва
от недостатъчно познание.
Няма да тъгувам.

736. СЪДБА -3
Разказвах съдбата
с уморените стъпки,
пребродили света.

737. ТВОРЕНИЕ
Творчеството ми с микроскоп трябва да го изследват.
Посях планети – зърна
в живота на световната памет.

738. СЛОВОРЕД
Мисленето ми
се превърна в едно
безкрайно изречение…

739. РОД
Чувствата – изпразнен член,
който с тебешира на времето
очертава териториите на своето племе.

740. УСЕЩАНЕ
Ще приберем ли Вселената
в диханието си,
за да я почувстваме като мисъл?

741. ОГЪН
Горим, за да изгорим
от красноречието
на познанието.

742. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
В припева на боговете
излитат римите
на твоята чувствителност.

743. ВЕЧЕН ФАЛУСТ
Ще останем неподвижна вагина
в движението
на Вечният Фалуст.

744. ИЗГРЕВ
Изгревът на твоята усмивка
ще стопли
замръзналите ми ръце.

745. МЕЧТАНИЕ
Анализирайки се,
все още мисля,
че ми остана мечтанието.

746. КРЪСТОПЪТ
Житейският път
издига мечтата
на кръстопът.

747. ИЛЮЗИЯ
В порочната илюзия на ужаса
милиарди клетки се стопяват,
за да родиш вдъхновението си!

748. СЯНКА
В края на безкрайността,
където движението замръзва
видях сянката ти.

749. ПРЕХОД
Пропътувахме безкрая,
придвижихме спомените си
през дневника на мълчанието.

750. КРАСНОРЕЧИЕ
С усмивката на трепет
събуждаш
разсъблеченото красноречие.

751. БРЪЧКИ
Светът, със неговите
случайни разходки около тялото,
дълбае бръчките ми.

752. СЧУПВАНЕ
Камъкът на съдбата
счупи
остъкленото ми величие.

753. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Последвалите възкресения
пречистват душите си
по стълбата към небето.

754. ПОРИВ
Отново ръката ми изпитва порива
и очаква да потъне във великото,
еротично тайнство на природата и красотата!

755. КРАСОТА
Красотата на тялото и душата!
Красотата, която ражда и умира!
Красотата на небесната неописуемост и земния порив!

756. ЦВЕТНА РАПСОДИЯ
Цветовете нямат гласни струни
техният език е друг.
Останалото е моето въображение.

757. НЕСЪЗРИМО
Несъзримото бавно се разголва
пред статива,
достъпно само за художника.

758. АНГЕЛ
Защо Ангелът,
който дарява красотата
уби небесата?…

759. ЗЕНИЦИ
Ако презадоволиш зениците си,
ще убиеш
светлината в тях.

760. СЯНКА
Светлината прави сянката
гравитация,
защото все е легнала!

761. ВРЕМЕ
Човекът и камъните
бяха обърнати от времето
като минало.

762. ХРАНА
Най-добрата храна
на човека
е яденето.

763. ЕРОТИКА
Махала са телата,
отмерват живот
в ритъм от страсти!

764. СЪС ЛОРА -1 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Понякога ще виждаш
моята твърд, забита в отверстието
на Космическата Вагина!

765. СЪС ЛОРА – 2 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Понякога ще дочуваш вятърът на дъха ми
и уморените стъпки да те диря
в ехото на изригналите вулкани.

766. СЪС ЛОРА – 3 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Ще подариш тялото си
освен на словесния живот
и на живота на раздялата.

767. СЪС ЛОРА – 4 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Сладострастен миг! В огледалото на вечността
ти виждаш своя образ,
нарисуван от мен върху слънцето.

768. СЪС ЛОРА – 5 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Изгребваме капките последни по ръба на залеза,
за да доплуваме до яснотата на нощта,
обгорени от последните въглени на живота!

769. СЪС ЛОРА – 6 ПО „ЛОРА ТЯЛОТО НА БОГА“
Чия безнадеждност оплоди звуците
и ги разпиля в устата ти,
под диригентството на моята четка!

770. СЪС ЛОРА -7 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
На копиеносен мрак
нанизвам потъналото удоволствие
върху „фалуса“ на познанието!

771. СЪС ЛОРА – 8 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Нощта е бурята, създадена от теб,
за да удави и спаси в един и същи миг
остатъците на излятата ми сперма.

772. СЪС ЛОРА – 9 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Разкъсваш паяжините на звездите,
за да спасиш удавника на изгрева,
допълзял до прекрасния ти глезен.

773. СЪС ЛОРА – 10 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Майка си на словесната смърт
и съпруга на бездомното недоверие,
и мащеха на моята Любов.

774. СЪС ЛОРА – 11 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Гримасите на тленността ,напомнят ми
за позата, която си заела,
когато целуваше набъбналата ми глава!

775. СЪС ЛОРА – 12 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Ти си закачена стръв – месо на невинността,
набучена на бездна от спомени,
останах заклещен гладиатор между чатала ти.

776. СЪС ЛОРА – 13 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Изоравам поглед след поглед твоята словесност,
или се търся като удавник сред водите ти,
желанието ми отново да те видя в бездната на Космоса!

777. „ТЯЛОТО НА БОГА“ / НА ЛОРА С ПАПА ЖАН /
В „ТЯЛОТО НА БОГА“ е словото на ХРИСТОС,
преоткрих кръвта по кръста и на ръцете ми,
които написаха „Това“ за теб, ЛЮБИМА!!!…