Принц Папа Жан

МУЛТИРОМАН

Какво е мултиромана? Прешитото име не е достатъчно красноречиво. Много произведения в едно, ново направление в литературата и мисленето. Всяко само за себе си, незавършено и с много въпросителни. Всяко, без всяко, недостатъчно и лишено от цялост. Всяко, водещо до всяко, и нуждаещо се от него.
Какво е правилото на мултиромана? Мултироманът няма правило, а сам е правилото за успешно коалиране на много жанрове почти всички известни до сега и всички литературни форми в една и още нещо. Всеки мултироман използва свои приумици и начини, за да достигне до целта си. Настоящият е съставен от спомени, послания и реален живот автобиография на световно известният художник поет/хайкуноист/ и писател МАЕСТРО АКАДЕМИК ПРОФЕСОР ПРИНЦ ПАПА ЖАН, от поеми, стихове, романи, съвременни трилъри, фантази, философски теории, репродукции на картини, снимки с известни личности, снимки в образи, всемирна галерия, притчи и афоризми, нов вид послания, тристишия – хайку – жаноизми. Част от афоризмите представляват заглавия – въпрос и отговор. Заглавието от своя страна е заглавие на картина на ПАПА ЖАН, а отговора е част от посланието към света. Всяко от това послание е тема на отделно произведение и за още много разработки в контекста на настоящето произведение. Те имат друга цел. Създаване на панорамна представа за живота и творчеството на авантюриста в живота и рицаря в познанието КНЯЗА НА РУСИЯ – ПАПА ЖАН. Абсурдният герой в битието, вечният търсач на стойности, с които можем не само да се смеем и да плачем, а и да не преставаме да копнеем и преоткриваме, а освен това и да мислим и да създаваме духовни стойности и естетическа красота и любов…
Приятно пътешествие в лабиринтите на живота и отвъдното!

МУЛТИРОМАН НА ЕРОТИЧНИ ДУХОВЕ

Това е истинският термин, с който може да се нарече това произведение:

Отново достигам до нея интуитивно.
Постигам я духовно.
Разкъсвам я материално.
Разкъсва ме материално.
Светицата е и мръсницата.
Грешницата и богинята.
Тривиално ще прозвуча, но “изворът е жаждата!”
Немислимо е да се върна към спомените без да ги разкъсам, без да примеся с неизживяното изживяното в мечтите ми. Да разкъсам страниците и да ги хвърля над себе си, за да може хаосът да ми бъде съавтор на това уникално произведение, без който беше немислима любовта ни.
Ще ви поведа през лабиринти, за да ви отведа до най-дълбоката, най-топлата и най-нежната пещера. Пещерата на сърцето й и на сърцето ми, липсващият разум и откровената липса на скрупули, достигаща до съвършен морал, а съвършеният морал за мен е естетиката т. е. антагонистичната му противоположност.
Известен съм като Принц Папа Жан, световноизвестен художник, писател и поет, философ, природолечител, Академик Професор: винаги скандален, винаги откровен, често изглаждащ налудничав, за другите – гениален. Това ме прави реален.
Тя е поетеса, професор философ, художник, музикант, пеперудата на многомерната хармония, виртуоз на словесното майсторство, това я прави мултиреална. Многолика, непознаваема, божествена.
Имах щастието да бъда жрец на тръпките й.
Имаше щастието да бъде дух в храма на тялото ми.
После посегнахме не към един, а към милион забранени плодове. Хранихме се с тях, но по-гладни и по-гладни, започнахме да се разкъсваме с тръпките, които в началото бяха съзидателни.
Срещнахме се, за да изживеем един приказен сън, срещнахме се, за да преживеем един еротичен трилър, една драма на разбити сърца, трепетни тела и мозъци, сблъсък на фантазии и хармония, да създадем реална проекция на една халюцинация, да обобщим божествените пориви за любов, да воюваме с любовта си, в името на любовта си, и разбира се, за да извая образа на Мадоната на третото хилядолетие, световният и греховен образ на съвременната и вечна жена, чрез живопистта си и словоизлиянията си. После да се разделим, за да се въплътим под мастилото, за да се превърнем в духовете, които ще обладаят телата ви.
Имахме правото да не бъдем погрешни.
Да пием от вимето на безскрупулното си сладострастие.
Да живеем в своят въобръжаем свят, безразлични към всичко.
Да бъдем духовни просяци в тела на аристократи.
Любовта ни да е черната меса, която да отрови живота на мнозина.
Невъзможно е да обожествиш, без да убиеш.
Невъзможно е да любиш някого, без да разпънеш тялото му около сърцето си.
Невъзможно е да докоснеш еротично дух, без да го изпепелиш.
Съществуваща неосъщественост сме в тази книга. Това, което искахме, ала не посмяхме, е в текста.
Точно за това от живи се превръщаме в текстуални, за да изживеем живота си като лингвистично богоподобно влюбени – романтично щастливи мъченици.
Паралелно сме и точно тези, които бяхме, а и тези, който ще останем завинаги в текста. Плод на нашата осъществена и неосъществена реалност, израз на нашата изживяна и измислена красива фантазия. Защото нашата любов е магично реалистично фантастична.
Интелектуализмът в книгата се превръща в текстоализъм.
Когато разлистите страниците на тази книга, ще ме последвате в една умопомрачителна еротична игра.
Когато разлистите книгата, ще бъдете възбудени, тотално одухотворени, зашото знам, че няма човек, който не би се променил след подобни изживявания.
Плътта е недостойна за тях.
Духът е недопустимо наивен.
Има нещо трансцедентно, нещо свързващо ги, по-зряло от тях, което може да бъде наречено единствено Любов.
Поезията е неминуема.
Въплътих се в словото, за да изляза извън рамките на своите преживявания, за да се докосна до метафизичната им проекция, и да пре-преживея като духовност.
Еротиката е всеприсъствена. Когато докосвах любимата си Ирина, Шива докосваше Парвати, Вишну – Лакшми, Кришна – Радха, Ерос – Психея, Нарцис – Ехо, Тезей – Антиопа, Одисей – Пенелопа, Дионис – Ариадна, Персей – Андромеда, Меджнун – Лейли, Ромео – Жулиета, Адам – Ева. Пред прага на бездната достигах върховете. Бурята трошеше клоните на дърветата, а те я хапеха и целуваха. Дъждът обладаваше земята. Огънят – охладнялата душевност. Всичко се вливаше във всичко. Не беше любов, а безумие.
Днес се върнах към тези страстни спомени, за да накарам хартията да стене, а сърцето ми да се разтвори и да овлажнее, за да приеме духа ви в своята целувка.
Върнах се към тези страстни спомени, за да изповядам греха си.
Върнах се към тези страстни спомени, за да направя една еротична характеристика на метафизичните стойности.
Върнах се към тези страстни спомени, за да ви убедя, че любим, следователно съществуваме.
Върнах се към тези страстни спомени, за да целуна миналото, а тази целувка да е прощална с него.
Бил съм искрен, неприличен на места дори, бил съм греховно дързък, но през цялото време, във всичките тези страници – чист пред вас, чист пред нея и пред себе си.
Откровено еротичен, екзалтиран, екстазен като в картините, се изливах ред по ред, за да осъществя като МУЛТИРОМАН романса на живота си.
Философски настроен, с детска наивност тогава извършвах греховете си, а сега ги анализирам и изповядвайки ги пред вас, ги лишавам от диаболичния им образ.
Екзистенциалист, рисувам едно съществуване и го тълкувам, чрез самото съществуване.
Енергетичен лизист, ред след ред се разтварям и изливам върху страниците.
Това е Мултироман и на съвременното и на вечното. Това е и еротичен трилър, и философска трактовка на любовният образ, и сладострастна поема.
Книга на сърцето.
Книга на всяка клетка, на всяка фибра, но и на мисълта.
Необикновена история, която разказва за обикновени неща.
Автобиографичен роман, ала и биография изобщо на любовта.
Скандален автокомпромат, но и автотерапия.
Събития от миналото ми, но и малко фантастика, защото самата любов е фантастика.
Нощ на еротика и лудост
Серия от диаболични повести.
Сборник розови разкази.
Еротична поезия.
Сантиментална сага.
Есе за свободата.
Хайку-Жаноизми.
Формула на абсурда.
Омнисемантична биография.
Поетична проза.
Натуралистична живопис.
Въведение към сладострастното безумие на Енергетичният лизизъм и на Юниверсиализма: стила ми на рисуване, писане и живот.
Разбиване на всички литературни норми, в името на истината, в името на любовта, в името на Принцесата Еротика.
Разбира се, книгата би могла да се нарече и Библия на порока, ако на героите не се налагаше да вземат сложни морални решения по истинския кодекс на свободата. А истинският кодекс на свободата е неписан, той е непоносим за отдадения на страстна обич разум, той е немислим спрямо решенията, които познаваме като реални.
Книгата е излияние на болка, тръпка, страдание, радост, сладост и горчилка.
Ако някой ме обвини в прекомерен натурализъм, в цинизъм, в арогантност, в грубост и в първичност, просто не е разбрал посланията ми. Нека разлисти Библията и прочете “Песен на песните”, после “Панчатантра” и “Кама сутра” – тези Книги на книгите. Нека след туй се върне отново към излиянията ми, написани с кръв, сълзи, пот, много, много сперма, но и с дух. Ще може ли тогава да ги нарече порнография и пошлости?! Това е и един роман на абсурда. Сюжетът е накъсан, противоречив, самоизключващ се, самоосъществяващ се и без моя помощ на места, самопровокиращ се, самозадоволяващ се, изпълнен с перипетии и неочаквани обрати. Това е сюжет- имитация на самия живот.
Описаните постмодернистични характеристики, екзистенциалните, симптоматични за епохата събития, ме карат смело да нарека четивото Мултироман. Ново определение в литературата, схема от безкрайно много литературни форми и жанрове в едно произведение, а не каквато и да било друга литературна форма.
Много мислих преди да предприема това начинание. Отказвах се, но накрая не можах да устоя на изкушението да изживея най-дивния лунен оргазъм отново. Изживейте го с мен.

Ваш Принц Папа Жан

Get real time updates directly on you device, subscribe now.

Comments
Loading...