Принц Папа Жан

Прочутият Папа Жан пише книга за Гинес, ще е от 20,013 страници

Авангардният художник Папа Жан е поет, писател, философ, лечител. Завършил е висше образование за икономист в свищовския институт „Димитър Ценов”. Истинското му име е Иван Георгиев. Роден е в Асеновград. Тази година има голям юбилей – 60 годишнина. Паспортът му също е с името и с псевдонима му. Международна академия по алтернативна медицина „Джуна”, като го удостоява със звание „Академик” с диплома от март, 2000 -та година . А руското дворянско общество „Нов Елит”, му присъжда званието „Принц”(княз).
Савка ЧОЛАКОВА
– Ти самият като какъв се определяш – нормален или луд?

– Аз съм един нормален човек, живея обикновено. Но мисленето ми е необикновено. Отдава ми се всичко, до което се докосна. Мога да рисувам всичко, от портрети до абстракции. Мога да лекувам, мога да пиша поезия, проза, да режисирам, да играя пиеси, да се веселя, да живея с интересни, красиви и непременно умни жени. И наистина, че няма такъв луд човек като мен, ако това визира смелостта ми да живея, да пътувам, да посрещам изненадите на съдбата…Когато аз тръгвах за Русия, имах много голям бизнес, бях търговец, печелех много, бях богат в истинския смисъл на думата. Работех, търгувах там , а внасях парите тук, в българска банка. Но бандитите бързо ме наобиколиха, стреляха по мен, взривяваха колите ми, имах даже и малък самолет и него ми го разбиха, докато не им дадох полека- лека парите си. Трябваше да ги изтеглям от нашата банка и да ги внасям при тях. Е, преживях го…
– Кога се запозна с прочутата Джуна?
– Стана в един ресторант на „Арбат”, представих й се, още като си стиснахме ръцете, усетихме че сме близки по енергетика. Веднага ме покани с нейната свита да отида в дома й, където купонът продължи до сутринта. Тя вече беше станала Генералисимус –единствената жена в света. Джуна Давиташвили тази лечителка и ясновидка, астроложка, притежаваше изключителна издръжливост, нямаше страх от нищо, раздаваше се на хората, когато работеше. Започнеше ли сеансите си, тя не спираше, не спеше, можеше да изкара така по 24 часа. Без почивка. Приемаше хора и до два, три часа през нощта. Не й даваше сърце да ги върне. Аз работих в нейната академия. Тя започна да ми дава пациенти с изкълчвания и изкривявания, това бяха основните ми пациенти. С Джуна в дома й…При нея идваха пациенти от цял свят – министри, генерали, артисти, говореше се за Фелини, Марчело Мастрояни. После и Елцин. Тя имаше безброй награди и най-високи отличия от чужди академии,, беше генерал-полковник.
– Бил си край нея и в последните й месеци?
– Аз съм единственият, когото тя допускаше в своя кабинет , в своята спалня, защото аз я лекувах. Тя толкова се уморяваше, така изцеждаше силите си, че ме викаше да възстановявам енергийния й баланс. Аз сядах на ръба на леглото й, започвах лечението, за една седмица съм я вдигал на крака. Джуна много пушеше. Когато съм я лекувал, тялото й беше почти жълто. Поемаше много негативна енергия от хората, на които помагаше. Как се изчиства това нещо… Седмици наред сме били неотлъчно заедно от сутрин до вечер. Виждал съм в дома й да идват хора с чанти пълни с пари
– Тя как се отнасяше към парите?
– Обичаше парите. Беше сребролюбка. Тя пари не искаше от никого, но хората й носеха и й даваха всичко за здравето си. Тя ги прибираше в едни метални каси. В сейфове. Имаше и една корона от злато и сребро, със скъпоценни камъни, много красива и скъпа, виждал съм я, но къде изчезна после никой не разбра. Но при нея настъпи тотален срив след смъртта на сина й Вахтанг – Вахо, който загина само на 26 години. Тя се скри, не се срещаше с никого от 2001 година, страданието й бе огромно. Появи се чак в 2011 година. Мисля, че от това почина, не й се живееше вече. Когато почина, тълпи от хора имаше пред дома й на „Большой Николопесковски переулок. На Вагановското гробище до сина й я погребаха..
– Казваш, че си имал на втория етаж на жилището й студио, където си рисувал?
– Имах, тя ме боготвореше, харесваше картините ми, обичаше да гледа как рисувам. Правил съм портрети на кой ли не, на Висоцки, на Филип Киркоров, на Алла Пугачова. По 70 хиляди долара ми плащаха. Имам и тринадесет мои автопортрета. Ето, този е „Синият ми портрет” – чистата аура на човека, неговата чиста душа. Това е синият цвят. Нарисувал съм и Алпас Алиев, най – възрастния човек на планетата на 118 години. Картината беше изложена в Кремъл в една от банкетните зали . После портретът отиде в Музея на изкуствата в Ингушетия. Току що излезе и книгата ми, над която работих 23 години – „Галерия Хайку – Жаноизми” тя се състои от моето творчество в хайку стихове и от сто и пет репродукции на мои картини. Една книга на световно ниво. Сега обаче съм залегнал над един мой световен проект. Мегапроект – „Любов без война” – ще бъде най-голямата книга в света за рекордите на Гинес – от 20 хиляди и тринайсет страници – проектът ми включва цялостното ми творчество за обединение на човечеството чрез любовта. Това ще е книга на вечността. Мъдростта на света, събрана в мисли.

– Кой ще го финансира?
– Сигурно ще има кой.
– Казваш за себе си, че си фустогонец – в какво се изразява ?
– Девизът ми е: Любовта всичко побеждава А имам и голяма сексуална мощ.
– Кои са големите ти любови. Рисувал ли си ги?

– Те са две: Ирина Делина и Лора. И двете сега са в Щатите. Можеш да ги видиш с портрети и снимки на моя сайт. Разбира се, че съм ги рисувал многократно. На Ирина Делина съм посветил седем книги и няколко портрета. В книгата ми трилогия „Лунен оргазъм” съм описал лудия ни любовен живот с нея. Цели пет години ние бяхме едно цяло – духовно, материално и сексуално. Радио Би Би Си определи „Лунен оргазъм” за най-добрата книга за 2000 година. Разказал съм в книгата нашите опияняващи преживявания, обожанието ни към изкуството – книги, театър, картини, музика, филми. Миналата година на известния Международен театрален фестивал в Авиньон се срещнахме с Ирина и участвахме заедно с дъщеря й в тази магия от представления на всяка крачка по улиците на града. Аз участвах в едно представление с две мои картини. На Лора Махатмадеви съм посветил две мои книги: „Книга на любовта” и „Любов в тишината”, нарисувал съм девет картини с нея. Лора беше само на 17 години, когато се срещнахме в пространството. Бяхме заедно 24 часа. И после тя замина. Първо в Швейцария, а после в Америка. Днес има издадени 14 книги и се занимава с йога и духовни практики. Така върви нашата киберлюбов. Безумен почитател съм на красотата. На театъра, операта, класическата музика и авангардното изкуство. Предпочитам нетрадиционната медицина и природосъобразния начин на живот. Обожавам природата. Миналото лято ходих да събирам билки към границата. И както бях клекнал, ме ухапа змия. И не къде да е, а точно по мъдето. И змията умря.
– Какви ги говориш?
– Еми ей така, умря си. Тестисът ми се наду, наду, ама на мен нищо ми няма. Чакай имам и снимка от събитието, сега ще ти я покажа, може да я публикувате.
– Я, стига!
– Да, на мен ми се случват екстравагантни истории…Харесвам жени от всякаква възраст, стига да са запазени и умни. Има много жени, жадни за любов. Мен ме вдъхновява любовта. Обичам да говоря на жените в стихове. Обичам да рисувам телата им…Жената обича красивите думи, да я милваш, да й шепнеш и ти се отдава без остатък. Жените харесват да ги рисуваш. Ако реша, правим и секс върху боите. Мацаме се, после ги къпя…. /блиц, със съкращение, заглавието на „Пловдивмедия”

Източник

Get real time updates directly on you device, subscribe now.

You might also like
Comments
Loading...