Принц Папа Жан

Х А Й К У – Ж А Н О И З М И

501. МИСЪЛ – 3
Под лъча на думите
и зноя на мисълта
изригва истината.

502. РИСУВАНЕ
Допира на ръцете
на художника
с очите на хората.

503. АЗ СЪМ – 1
Аз съм нищо с рамене
и кръст отгоре,
което чувства болка.

504. АЗ СЪМ – 2
Което се подхлъзва в себе си,
което не съществува в себе си,
в състоянието на своята опора.

505. АЗ СЪМ – 3
Опора в аромата на понятията,
корона висяща в мрака,
положена върху челото.

506. АЗ СЪМ – 4
На собственото си отражение
остри златни зъби,
плодовата каша на познанието.

507. ПЕПЕЛ
Ако си в пепел,
превърни сърцето си
в птица – феникс.

508. СЛИВАНЕ
Война между огъня и водата
в брак
на материята с духа.

509. ПЕСЪЧИНКИ
Аз съм пясъка пустинен,
изтичащ между пръстите ти,
изронила човешката скала!

510. ПРЕХВЪРЛЯНЕ
Част от земното си
прехвърлям в Космоса
там ще ми трябва повече.

511.ГОРЕЩИНА
Ако се топиш, то не е защото
тялото ти е от восък,
а защото страстите ти са горещи.

512. ПРИКАЗКА
Със залък от думи
започвам приказката
за едно сърце.

513. КРЕДО – 2
Същият,
но все пак
различен.

514. ОПОРОЧАВАНЕ
Обичам изкуството,
затова взаимно
се опорочаваме.

515. ТРИЕДИНСТВО
Лястовицата и жената.
Демонът и вдъхновението.
Ангелът и самоунищожението.

516. ЩАСТИЕТО
Ехото
на красивите тръпки,
които изживяваше.

517. БЕЗПЪТИЕ
Когато мисълта ни грабва
през спомена на заблужденията,
минаваме по пътищата на безпътието!

518. СТИХОВЕ
Трябва да се откажа
от стиха си,
за да живея по-поетично.

519. ВИДЕНИЕ
Девственица,
която желае и се бои да се отдаде
на прегръдките на любимия си.

520. ПРЕДПОЧИТАНИЕ
Предпочиташе
да живее красиво,
вместо добре.

521.СМИСЪЛ
Да заживееш в красотата
и да престанеш да търсиш
смисъла.

522. ПОРИВ
Ръката ми се отдаде на порива.
Разтвори се под него.
Обля се с цветове…

523. СЪРЦЕ
Художник ли съм?
Такъв съм пред света.
Ала пред себе си само тръпка сърце.

524. ОГЛЕДАЛО
Огледалото на любовта
отразява самотата
на моите спомени.

525. ПРОЗРЕНИЕ
Отворена врата
на многолюдното мълчание.
Прозрение!

526. ЦВЕТОВЕ
Всички аромати
на всички сезони.
Всичко е цвят.

527. НЕСВИКВАНЕ
Ако превърнеш ежедневието си
в чудо,
никога няма да свикнеш с него!

528. ЧЕЙНДЖ
Мога да сменя
хората около мен,
но не и маймуните…

529. КОЛЕКЦИЯ
Ще събера енергиите
на десетте най-обичани
хора в България.

530. ПОВЕЧЕ
Ако трябва да направиш нещо,
направи го,
за да постигнеш повече.

531. СТАРАНИЕ
Преди всичко
се постарай
да бъдеш ти!

532. СПОДЕЛЯНЕ
Ако спечелиш
благодарността на едно сърце,
сподели я със всички.

533. ЛЪЖА
Ако вярата в доброто
те е излъгала,
можеш да излъжеш и вярата в злото.

534. НЕБЛАГОДАРНОСТ
Ако си неблагодарен към другите,
си неблагодарен
преди всичко към себе си.

535. ЖЕЛАНИЕ
Исках да бъда красив, а познах грозотата.
Исках да бъда единствен и бях неразбран.
Исках да бъда велик, а останах самотен.

536. ПРОЗРЕНИЕ
Исках да имам приятели,
защото трябваше да разбера
предателството.

537. ВИРТУОЗ
Ако търсиш непрестанно виртуозното,
и не го откриеш,
то виртуозното е в теб.

538. ПРЕРАЖДАНЕ
Спри сперматозоида
до появата
на Бога!

539. ОБИЧ
Ако обикнеш другите,
помисли за собствената си
любов към света!

540. ЧУДО – 3
В миговете на малшанс,
разчитай на чудото.
То е най-силно тогава.

541. ПОБЕДИТЕЛ
Ще живея самотен,
докато не победя
Победата.

542. ПЪТ
Ако пътят ти е дълъг,
за да не бъде уморителен,
трябва да имаш живи приятели.

543. ВОДА
Времето тропа
по портата –
дъжд по душата!

544. СЪРЦЕ – 1
Кое те нарани,
че ти не ми прости?
Питам те и ме боли.

545. ЛУДОСТ
Сърце, пришито с вопли.
Копнеещи рани.
Сладостни устни!

546. ЛИЦЕ
Лицето ми е огледало,
прозрачен лъч от суета.
Красота неродена!

547. СЪРЦЕ – 2
Сърцето ми е нешлифованият
и невинен камък
на младостта.

548. КАТАРЗИС
Преживявам
катарзис.
И сам съм катарзис!

549. ИЗКУСЕН
Искам моята Любов
поне веднъж да роди
едно Нелюбие!

550. КОШМАРИ
Когато кошмарите се уморят,
ще настъпи
безпаметност.

551. МИГ
Ако и в един единствен миг
си бил щастлив,
за тебе края не съществува.

552. СЪН
Спи царствена плът
на звезден бряг.
Аз сънувам…

553. ЗРЕНИЕ
Къртицата в нощта
се справя по-добре
от всички виждащи.

554. СЪДБА
По линията на световната ръка
чертая с пътя си
съдба…

555. ПРЕГРЪДКА
Прегръщам любовта –
спасителният пояс
на света.

556. ОПАСНОСТ
Ако се влюбиш твърде много в изкуството си,
има опасност
да разлюбиш естественото!

557. БОГ
Да почувстваш
невидимото виждащ
Непочувстваното чувствено!

558. ПАМЕТ
Ще запомня този свят
с боклуците,
наречени пространства!

559. МЕЖДУ
В лястовичи гласове
откривах себе си,
а себе си не бях…

560. ЖЕРТВА
Ако си готов
да се пожертваш за красотата,
ти си красота!

561. СРАВНЕНИЯ
Нежно като любов.
Диво като страх и страст.
Печално като разумност.

562. ПОВЕЧЕ
Обичам те,
ала повече
обичам свободата си.

563. ДУХОВНА ВОЙНА
Моя духовна съпруга в униформа!
Моя приятелка!
Мой пълководец в една духовна храна.

564. ВОЙНА
Война за любов и за щастие!
Свещената война за чистотата!
Война за красотата!

565. ЖЕЛАНИЕ – 4
Черупката на желанието
е в дървото на живота.
Плодът на Ева.

566. НАГРАДА
Ако
си дарен,
ще бъдеш награден!

567. СВЕТЛИНА
Понякога и кожата ми чувства светлината!
Не, винаги я чувства!
Затова мога да виждам!

568. ОЧИ – 1
Очите не са достатъчни!
Износват се от виждане!
Стават перверзни!

569. ОЧИ – 2
Мълнията отдавна не може да ги изплаши.
Ниагара отдавна не може да ги впечатли.
Разголеният женски прасец – да ги възбуди.

570. ОЧИ – 3
Красотата на пролетта
да даде радост.
Изгревът да им вдъхне надежда.

571. СЪДБА
Съдбата да бъдеш прелест.
Съдбата да бъдеш голота.
Тя беше край брега.

572. КРИЛО
Да излюпиш
с яйцето на лебед
крило на гарван.

573. АКТОВЕ
Безкрайно много индивидуални актове!
Чувство, че съм толкова дребен
сред всеобщата мисъл на Вселената!

574. ИМЕНА
Ако пътуваш,
времето за теб,
има други имена.

575. ЖЕНА
Излъчващата женска сила!
Разрушаващата и съзидаващата!
Жената, която ражда и която убива!

576. ОБЛАГОДЕТЕЛ
Да си щедър благодетел,
дори когато земята
е вече открадната…

577. АЗ -ЪТ
Да кажеш: „Пак съм Аз“,
дори когато с Аз -а,
ти е вече свършено…

578. ЗАДАЧА
Връщане
на мисълта към сетивата
е моята задача.

579. ДРЯМКА
Във всеки от нас
дреме жестокостта
и перверзията.

580. МАГИСТРАЛА
По магистралата
на разбитите стремежи
няма полицаи!

581. ФАНТАЗИЯ
Ако си способен
да дирижираш реалността,
прави го с фантазия!

582. УХАНИЯ
В прозрачната нощ на нощта
с дихание на сухи дробове,
вдишвам ухания в мрака!

583. ПЪЛНОТА
Сърцето
е пълно със спомени.
И живи и топли.

584. ЕПИЛОГ
Епилогът
идва
неочаквано.

585. САМОТА
Приятелството
можеш да намериш
и в самотата.

586. ЖЪТВА
Мъдростта
да дочакаш
жътвата.

587. КЛАДИ
Щом има клади,
значи има и заразени
с другост!…

588. ЗАГУБА
Ако загубиш чувството към един цвят,
ти погубваш фрагмент
от божествената ръка.

589. СВОБОДА
Ако
имаш сърце,
нека бъде свободно!

590. НАДЕЖДА
Ако се пребориш
със светските изкушения,
трябва да имаш надежда!

591. ЖЕНСКОТО
Женското
е изпълнено с цъфтежа
на разточителна есен.

592. КРАСОТА
Ако можеш да създаваш красота,
открий чрез нея пътя
към всяко едно сърце.

593. ОТКРОВЕНИЕ
Нека не се срамуваме да кажем това,
което не се срамуваме
да чувстваме.

594. ЕРОЗИЯ
Камъкът се рони
от скалата,
но не се превръща в цвят.

595. ДИЛЕМА
Шедьовър,
или заместител на ония килимчета,
дето постилаха нашите баби.

596. ЗАКЪСНЕНИЕ
Живите
имат привилегията
да закъсняват.

597. МИСИЯ
Ако си роден да бъдеш
ще си повече от това,
за което си роден.

598. АКТ
Цветовете са разтворили
пламтящите си вагини,
да ги оплоди моята четка!

599. ПОТРЕБНОСТ
Човекът
трябва да е
мъничко луд.

60О. ОБИТАВАНЕ
Ще обитавам
поетическата
обсерватория.

601. УДАВНИЦИ
В капчицата истина
има много повече удавници,
отколкото в океана от лъжи…

602. ТРУДНОСТ
Понякога е по-трудно
да бъдеш добър,
отколкото жив.

603. ЧОВЕКЪТ
Човек е това,
което прави
от себе си.

604. МИСЛЕНЕ
Не се доверявай
на сетивата.
Мисли с душата!

605. ЛЕТЕНЕ
Ако летиш,
ще разбереш,
че не си единствения крилат.

606. ЗАВОЕВАТЕЛ
Защо за миг изглеждам кротък?
Воювал със всичките поети,
превзел сърцето на Мигът.

607. БЪДЕЩЕ
Понякога бъдещето
може да бъде наистина полезно
за настоящето.

608. РАНИ
Аз не рисувах.
Аз нанасях рани върху себе си.
После откъсвах като цвете болката си.

609. ПИТАНИЯ
Въпрос на Камю:
Струва ли си да се рисуваш,
или не?

610. КАРТИНАТА
Картината е изповед,
а не тайна…
Затова е повече лице,а не подсъзнание.

611. БОГОИЗБРАНА
Няма да се моля на камъка
отдавна езичник аз бях,
ала пак се моля пред теб.

612. ЗАГАДКА
Ако загадките
те блазнят,
ще достигнеш озарение.

613. БЕЗСМЪРТИЕ
Изкуството
прави човека
безсмъртен…

614. ДОКОСВАНЕ
Като мост на световете
протягам ръцете си
между два бряга.

615. ВРАГОВЕ
Ако имаш
враг,
значи имаш врагове.

616. ИГРАЕМ
Играем на думи,
на бои.
Играем на всичко.

617. БОРБА
Не трябва да се борим
със „свещената простотия“,
а с „вечната простотия“.

618. РЕКОЛТА
Тревогите за жътвата
я правят
далеч по-усилена.

619. УСМИВКАТА
Усмивката на Бъдещето
съдържаше не само скепсис,
но и надежда.

620. ЛЮБОВТА И ИЗКУСТВОТО
А любовта
и Изкуството
са и нежност и ранимост.

621. МЕЖДУ НАС
Любовта ми проблясна
като метеор
и се разби в небесният простор.

622. ДОВЕРИЕ
Не се доверявай
на сетивата,
мисли и с душата си.

623. РАЗУМ
Вдигни платната на разума,
за да хванеш вятъра
на промените.

624. ДЕМОНИ
Ако демоните погубват,
то това никога не става
без помощта на човека.

625. ПОГЛЕД
Не гледай
света с очите
на омразата.

626. РОЛИ
В театъра на живота,
дори ролите на актьорите от миманса
са главни.

627. ТЪМНИНА
Тъмнината
може да бъде пробита дори от
искриците живот в твоите зеници.

628. ОТКУП
Хиляди имена
На моето самотно съществуване.
Душевно откупуван.

629. ПЛОДОВЕ
И всеки плод
прилича на гръдта ти,
отхапвам го с първичен вкус.

630. ПРОЛЕТ
Рано или късно пролетта
побеждава зимата,
дори и не в сезоните на собствения ти живот.

631. ЛИЦА
Сезоните са моите лица,
огряни от безброй слънца,
но само твоето ме впечатли.

632. ВДЪХНОВЕНИЕ
Вдъхновението
е
ерекция!

633. ТРЕВОГА
Ако си разтревожен
едно красиво преживяване
умира.

634. АЗ СЪМ
Аз съм супермен
и нищо суперменско
не ми е чуждо.

635. НАИВНОСТ
Наивно е да вярваш
във човека, но можеш
самият ти да си човек!

636. РЕЗЕРВИТЕ
Резервите на всяка плът
и всяка мисъл,
и всяко слово.

637. ЖИВОТ
И всичко,
което няма лице,
пулсира…

638. СЪДБА
Творението от нищото,
преживяна истина –
ново удивление.

639. ОПОЗНАВАНЕ
Кълнят бедрата
под мойте пръсти откровени,
в писъка родилен те познах.

640. ЕГО
Мое име,
мое лице,
облик…

641. СТИЛ НА ЖИВОТ
Мое име,
мое лице,
съдба…

642. РЕКВИЕМ
Родих се АЗ
прокълнат влюбен,
като реквием.

643. ЕСЕН Е
По тръпнещата нощна тишина
във всяка клетка
ще те приютя!

644. ИСКРА
Копита се извиват във спирала,
то беше младост,
то беше страсти,бяг.

645. БЯГСТВО
Наранени колене,
гърди одраскани,
стъпала искрящи.

646. МИГ
Спирала на спомена,
държаща за ръка
блажената минута.

647. ТРАУР
Люби и червеят в земята,
когато почне да гризе
плътта сурова на съдбата.

648. САМОТНИК
Дори самотата
може да бъде
твой приятел.

649. ОЦЕЛЯВАНЕ
Оцелях, напук
на всичките закони на Вселената,
разбих представите за смъртта.

650. КРЪСТОПЪТ
Във раните на скърби и надежди
достигнахме последен кръстопът.
Аз оцелях мислейки за теб.

651. ЖИТЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ
Искам да съм това,
което съм!
Да претворя философията в цветове.

652. БУНТ
С динамика и бунт
изпълнен съм,
червено, битка с четката!

653. ОТ ХАОСА – БАЛАНС
От хаоса – Баланс,
в началото е нищото,
Изваяност!

654. ПРЕРАЖДАНЕ
Когато понякога
се превръщам във вино,
изпивам душите на мъртвите!…

655. ЦЕЛУВКИ
Пред словото на ангелите
предпочитам
целувките на зверовете.

656. ИСТИНА
Пътища до истината:
единият, когато стигнеш до нея;
другият – когато сам я усетиш.

657. ПЪТ
Не стигай до крайност,
когато стъпиш на края на пропастта.
Аз тръгнах…

658. ВЕЧНА
Изправях се пред идола на твоят образ
пред идола на красотата откровенна,
пред женственият сексапилен бяс…

659. САМОТНИ
Нас ни раждат други,
но умираме сами,
самотни…

660. РОБСТВО
На всякъде сме поробени,
само в смъртта –
свободни.

661. ЖЕЛАНИЕ
Искам те,
в мигът, когато
луната я събличат облаците.

662. СЪНИЩА
Само от моето легло
мога да преброя
всички съзвездия наведнъж.

663. ЗАЧАТИЕ
Набъбнали епидермиси,
рисувани в удари сърца,
пулсациите на страстта.

664. ПРИЗНАНИЕ
Броя само човешките очи,
тези, които ме гледат
и тези, които ме разбират.

665. ВЪЗВИСЕН
Дай ми вълнението си,
за да се почувствам
възвисен!

666. СЪТВОРЕНА ЗЕМЯ
Да угаснат вулканите?
Да се втвърди лавата?
Да престане потопът!

667. РАЙ
Да бъдеш глух.
Да бъдеш сляп и ням.
Да не си грешен!

668. АД
Мислещ и говорещ!
Любещ се с греха!
Единоборец!

669. ЖИВОТ
Изпъден съм от Рая,
наказан с думите
от Ада – с мъченията…

670. ОБИЧ
Да те обичам до болка!
Да те галя до болка!
Да те мечтая до болка!

671. ТВОЯТА
Разсъблечена палитра
извайва прегръдките
на твоята Божествена повърхност.

672. СМЪРТ
Световната нощ залязва,
изгрява слънцето на безсмъртието,
изгасва блясъкът на моето тяло!

673. СЪТВОРИТЕЛ
Погали с ръцете Исусови
нежните гърди
на Ева.

674. ВАЯТЕЛ
Гръдта ти е по-недостъпна
от гръдта на статуя,
която извайвам.

675. СВЕТЕЦ
За да бъда светец,
трябва да съм гений
и след това – творец.

676. БУДНОСТ
Искам будност?
Трябва ми опиянение
и малко вдъхновение.

677. ФЕНЕР
Да бъде проклет Диоген,
който ми подаде фенера
да осветя световния мрак.

678. СИМФОНИЯ
Нарцис уби Орфей.
Арфата се счупи
в ръцете на глухите.

679. ПАРЛАМЕНТ
Национализиране на мисълта,
и вярата, ще открият
пътищата към Парламента.

680. ОЦЕЛЯВАНЕ – 2
Ще рецитирам
страданието наизуст,
за да оцелея!

681. ВЪЛШЕБСТВО
В просъница врати съзираш
пак в болката гориш,
все нагоре се стремиш.

682. СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
Просвещението без суета
в царството на разума –
развети знамена.

683. ИДЕОЛОГИЯ
Народът е лишен
от мислите си.
Държавно мероприятие.

684. СВОБОДА
Свободата е отвъд
щастието и удоволствието,
всеки ангажимент е привързаност.

685. ОТВОРЕНИ ОЧИ
Сладостни клепки,
натежали от страст,
привързаност и зависимост.

686. СВЕТЛИНА
Как тъмнееш със самотата си,
уверена в моята
светлина.

687. ХРАБРОСТ
Станах храбър,
усещайки нападението
на световният разум!

688. СЕЧ
Няма страсти,
има размишления,
жертви на хищници.

689. ГЛАС
Гласът ми се превръща
в музика на душата –
струна на вдъхновението.

690. ПОКУПКА
Омръзна ми
да си купувам Богове!
Инфлация на стойности!

691. САМОТА
Като поезия в решетки
устните на страстен спомен,
горда самота.

692. НАДЕЖДА
Да влезем в телата си
преди Надеждата
да опустоши Разума!

693. МИЛОСЪРДИЕ
Ноктите на нежността
са изхабени
от зъбите на твоето милосърдие!

694. СИЯНИЕ
Дъгата на любовта,
събрала всички цветове
от едно докосване на погледа.

695. ИСТИНА
Кървящи пламъчета по зърната,
моя малка непозната –
истина със много имена.

696. ИЗПОВЕД
Като думи безпощадни
гримирани във хубав стих
възземам се в минута пояснение!

697. ДОПИР
Ръцете ми са разтворени
от допира на женски гърди.
Вечно търсене…

698. УДАВНИК
Давя се от вълните,
въздишката на
твоята слюнка.

699. ОТКРОВЕНИЕ
Блясъка на самопризнанието
през паяжината на съвестта
до творческото откровение…

700. ИЗМАМА
Ние се лъжем
в страданието си,
но в удоволствието – никога!

701. ВЪЗМЕЗДИЕ
Останал сам
в хилядолетното възмездие
ще намеря себе си.

702. ПОЗНАНИЕ – 1
Там, в звездната пустиня,
ще потърся кладенец
за надеждата към познанието.

703. ПОЗНАНИЕ – 2
Тъжен ден, безверие.
Просещ ден за знание.
Ден на ограничение и слепота.

704. КОРОНА
Звездната корона
отнема властта
на самопознанието.

705. ПЛАЗМА
Несътворени да застанем
пред желанието,
лееща се плазма.

706. ИЗХОД
Има един начин
да забравиш объркването си.
Познанието!

707. БОГОВЕ
Да убием Бога на гениите,
на мъдрите и на талантите
Да оставим Бога на човека!

708. ЗАКОНИ
Закономерността на природата,
крепяща звездите камъни,
държи шапката върху главата ми.

709. АРХИТЕКТ
Ще построя мирозданието
с чистите линии
на Абстрактната Красота!

710. НАСЛАДА
Не умирай
преди да си изживял
поне една истинска секунда!

711. МЪЛЧАНИЕ
Не мълчи,
когато думите
напират под езика ти.

712. СПОМЕНИ
Да носиш красотата
на блясъка
от изживяните мигове!

713. СЪЗИДАТЕЛ
Не създавай
Богове,
а цветове!

714. УСЕЩАНЕ
Да умреш като друг,
за да почувстваш
живота отново.

715. РИМИ
Не римувай
там, където
римите са заскрежени!

716. ЦВЕТОВЕ
Не рисувай
там, където
няма цвят!

717. МЪДРОСТ
Не бъди
по-умен
от глупака!

718. ИЗВОД
Не търси
в извора
пустиня!

719. ПОМЯР
Не храни
душата
с помия!

720. ХИТРЕЦ
Не умирай,
надхитри
Смъртта!

721. ЖИТЕЙСКИ ПЪТ
Не умирай!
А живей така!
Продължавай…

722. ЛУДОСТ – 1
Не лудувай
там, където
лудостта е мода!

723. ЛУДОСТ – 2
Поривите диви, които ражда
лудостта на сгърченият червей
и естетиката на пияната свиня.

724. ОБИЧ -2
Да те обичам до болка!
Да те галя до болка!
Да те мечтая до болка!

725. СЪН
Не заспивай,
ако в съзнанието ти
не е останал сънят!

726. ПРЕМИНАВАНЕ
Разтежът на пространството
преминава през точката и линията
на моята палитра.

727. СВЯТ – 13
Светът оставя
вкус горчив.
Гордея се,че съм свят!

728. СВОБОДА – 3
Короната на свободата
от облаците Господ си излял.
Оставих в усамотение душата!

729. ЖИВОТ – 5
Люби и новите копнежи,
на спечеленият час
живота като светкавица тече!

730. КРАСОТА
Да живееш,
значи да си в мир
с Красотата!

731. ПОЛЕТ
Политнах с бънджи
в интелектуалната пропаст
на словоизлиянията.

732. СЛУЧАЙНОСТИ
Разумът е сияние,
щастието – крила.
Животът – яма.

733. ДОКОСВАНЕ
Протягам ръце, изцапани от нежност,
докоснато вълшебство,
тайнствената гърч на тялото.

734. ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
АЗ извор съм, но няма жадни
изгрев сред невиждащи очи
и хляб със сол, но няма гладни.

735. ТЪРСЕНЕ
Тъгата идва
от недостатъчно познание.
Няма да тъгувам.

736. СЪДБА -3
Разказвах съдбата
с уморените стъпки,
пребродили света.

737. ТВОРЕНИЕ
Творчеството ми с микроскоп трябва да го изследват.
Посях планети – зърна
в живота на световната памет.

738. СЛОВОРЕД
Мисленето ми
се превърна в едно
безкрайно изречение…

739. РОД
Чувствата – изпразнен член,
който с тебешира на времето
очертава териториите на своето племе.

740. УСЕЩАНЕ
Ще приберем ли Вселената
в диханието си,
за да я почувстваме като мисъл?

741. ОГЪН
Горим, за да изгорим
от красноречието
на познанието.

742. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
В припева на боговете
излитат римите
на твоята чувствителност.

743. ВЕЧЕН ФАЛУСТ
Ще останем неподвижна вагина
в движението
на Вечният Фалуст.

744. ИЗГРЕВ
Изгревът на твоята усмивка
ще стопли
замръзналите ми ръце.

745. МЕЧТАНИЕ
Анализирайки се,
все още мисля,
че ми остана мечтанието.

746. КРЪСТОПЪТ
Житейският път
издига мечтата
на кръстопът.

747. ИЛЮЗИЯ
В порочната илюзия на ужаса
милиарди клетки се стопяват,
за да родиш вдъхновението си!

748. СЯНКА
В края на безкрайността,
където движението замръзва
видях сянката ти.

749. ПРЕХОД
Пропътувахме безкрая,
придвижихме спомените си
през дневника на мълчанието.

750. КРАСНОРЕЧИЕ
С усмивката на трепет
събуждаш
разсъблеченото красноречие.

751. БРЪЧКИ
Светът, със неговите
случайни разходки около тялото,
дълбае бръчките ми.

752. СЧУПВАНЕ
Камъкът на съдбата
счупи
остъкленото ми величие.

753. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Последвалите възкресения
пречистват душите си
по стълбата към небето.

754. ПОРИВ
Отново ръката ми изпитва порива
и очаква да потъне във великото,
еротично тайнство на природата и красотата!

755. КРАСОТА
Красотата на тялото и душата!
Красотата, която ражда и умира!
Красотата на небесната неописуемост и земния порив!

756. ЦВЕТНА РАПСОДИЯ
Цветовете нямат гласни струни
техният език е друг.
Останалото е моето въображение.

757. НЕСЪЗРИМО
Несъзримото бавно се разголва
пред статива,
достъпно само за художника.

758. АНГЕЛ
Защо Ангелът,
който дарява красотата
уби небесата?…

759. ЗЕНИЦИ
Ако презадоволиш зениците си,
ще убиеш
светлината в тях.

760. СЯНКА
Светлината прави сянката
гравитация,
защото все е легнала!

761. ВРЕМЕ
Човекът и камъните
бяха обърнати от времето
като минало.

762. ХРАНА
Най-добрата храна
на човека
е яденето.

763. ЕРОТИКА
Махала са телата,
отмерват живот
в ритъм от страсти!

764. СЪС ИРИНА -1 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Понякога ще виждаш
моята твърд, забита в отверстието
на Космическата Вагина!

765. СЪС ИРИНА – 2 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Понякога ще дочуваш вятърът на дъха ми
и уморените стъпки да те диря
в ехото на изригналите вулкани.

766. СЪС ИРИНА – 3 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Ще подариш тялото си
освен на словесния живот
и на живота на раздялата.

767. СЪС ИРИНА – 4 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Сладострастен миг! В огледалото на вечността
ти виждаш своя образ,
нарисуван от мен върху слънцето.

768. СЪС ИРИНА – 5 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Изгребваме капките последни по ръба на залеза,
за да доплуваме до яснотата на нощта,
обгорени от последните въглени на живота!

769. СЪС ИРИНА – 6 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Чия безнадеждност оплоди звуците
и ги разпиля в устата ти,
под диригентството на моята четка!

770. СЪС ИРИНА -7 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
На копиеносен мрак
нанизвам потъналото удоволствие
върху „фалуса“ на познанието!

771. СЪС ИРИНА – 8 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Нощта е бурята, създадена от теб,
за да удави и спаси в един и същи миг
остатъците на излятата ми сперма.

772. СЪС ИРИНА – 9 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Разкъсваш паяжините на звездите,
за да спасиш удавника на изгрева,
допълзял до прекрасния ти глезен.

773. СЪС ИРИНА – 10 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Майка си на словесната смърт
и съпруга на бездомното недоверие,
и мащеха на моята Любов.

774. СЪС ИРИНА – 11 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Гримасите на тленността ,напомнят ми
за позата, която си заела,
когато целуваше набъбналата ми глава!

775. СЪС ИРИНА – 12 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Ти си закачена стръв – месо на невинността,
набучена на бездна от спомени,
останах заклещен гладиатор между чатала ти.

776. СЪС ИРИНА – 13 ПО „ТЯЛОТО НА БОГА“
Изоравам поглед след поглед твоята словесност,
или се търся като удавник сред водите ти,
желанието ми отново да те видя в бездната на Космоса!

777. „ТЯЛОТО НА БОГА“ / НА ИРИНА С ПАПА ЖАН /
В „ТЯЛОТО НА БОГА“ * е словото на ХРИСТОС,
преоткрих кръвта по кръста и на ръцете ми,
които написаха „Това“ за теб, ЛЮБИМА!!!…

* „ТЯЛОТО НА БОГА“ – първата стихосбирка на световно известната поетеса – философ ИРИНА ДЕЛИНА.

Get real time updates directly on you device, subscribe now.

Comments
Loading...