Принц Папа Жан

БОГИНЯ

2. БОГИНЯ
Като икона лицето ти видях във мрака,
А исках да се моля.
На кой ли Бог?!
Когато няма богове! Аз пак оставам.
Ръцете си протягам,
за да ти дам надежда.
Мечта желана!
В огън изгоряна…
Аз искам да остана само с теб.
Плачеща вселена! И пламтяща обич…
Само с теб.
След края на света.
До теб…Лора, моя красота!

3.СЪВЪРШЕНА

Съвършена открих те във своите видения.
Съвършена открих те във своите пространства.
Съвършена ти бе преди онзи оргазъм на тяхното сътворение,
преди и след първото грехопадение…
Роза рацъфнала, пак откровена,
мида, душата бранеща алчно…
Сълза върху песъчинки от отлив,
сенки безкрайни в живота,
отражения нежни, платинена утрин,
стълби зовящи към звездният купол,
секунда разбита в секунди,
дълги дихания в трънливият плащ на нощта.
Повече обич!
Повече мисъл!
Повече удари на печелившо сърце!
Повече вятър!
Повече дъжд от сърца!
И всичко по пътя
по листата на розата!
Разтворени бедра!
Обич родила!
Любов сътворила!
Безкрайна и чиста!
Като света!

РИСУВАМ С МНОГО ЛЮБОВ, СТРАСТ И ЕНЕРГИЯ. ЛОРА МЕ ВЛУДЯВА ОТ ЕКСТАЗ И ВЪЗВИШЕНОСТ. ТЯ Е ПЕРФЕКТНИЯТ ОБРАЗ НА ЖЕНАТА БОЖЕСТВО И ВЕЛИКОЛЕПИЕ. УВЕКОВЕЧИХ МАДОНАТА НА 21 ВЕК СЪС МНОГО ЛЮБОВ И ЧУВСТВО ЗА ХАРМОНИЯ.

4..МОЯ МУЗА

О, моя музо, мой кошмар,
вино приятел и другар,
цветя и маслени платна,
кристален ручей в утринта.
От болката на изгрева съм в пурпур,
в несрета и във щастие живея,
разбит по пътища и пътища разбил,
по тебе, скъпа, аз копнея…
О, моя музо, мой кошмар,
Копнеж по твойта гръд
и хубавата ти глава
и женствената свежа плът.
Копнеж по нежния ти глас
и мойта власт над твойта страст…
Копнеж по твоите криле
и твоите ръце,
и твоята копнееща душа
и твойто име е на жена желана.
Гръдта ти, откровено уморена,
от страстни истини ранена,
и пак с омайващ аромат
устните в целувка се топят…
В очите ти видях и красота и приказност
и лунен глас в нощта,
отново си от слънчеви лъчи обляна,
но аз обичам те…. Лора, Жена Омаина!!!

5. ЛЮБОВ

От таз любов и вечността е сляпа,
дори и Господ времето е спрял,
не иска да дочака, да почака,
защото би със нея остарял…

От таз любов и тръпките замръзват,
дори сърцето губи ориентир,
а тя с коса във цвят на жътва,
огряла е вселенския всемир…

От таз любов земята спира,
дори компасите мълчат,
и в твойте устни я откривам,
а тя към моето сърце е път.

6. РОЖБИ НА ХАОСА

О, тез 17години на мълчание
е вечността,
посипана с желание…
И краят на света настъпва,
щом нямам твойта топлина.
О, моя скъпа!
Приятелко – Богиньо,
жена, благосновена и невинност…

Виенско колело животът ни беше.
Изкуство, любов, философия, плът…
В ръцете си моето сърце ти държеше
и двама въртяхме Млечния път….

Кръгово време, кръгови мисли,
роса, въздух, лед, тържество,водопад…
Толкоз жестоки и толкова чисти –
любими си бяхме, горяхме екстаз….

Кръгови краски, ледовита самотност,
дни на поезия, на очакване – зов.
Дни на възторг, отчаяние, нежност,
дни на безумната наша любов.

Дни, рожби на Хаоса,
пренареждащ се в форма,
Пукнат петак,
станал златен бокал…

Дни незалязващи,
слепи картини
в оргазма лунен
на първородния грях.

Комети изпуснати,
кошмар и блян чуден…
Ти, несънувана наша мечта.
Нощ безкрайна,
нощ кратка и бурна,
звезден възторг
на мойта душа.

Време забързано,
време запряло,
гушнато кротко
във твойте коси…

Изгрев прекрасен.
Екстаз пред раздяла,
Коренът плаче,
сърцето пищи.

После – пак пладне.
Денят се повтаря.
Кой ще нахрани
душата с любов?

Тихи свещици
трептят пред олтара
с молитва за обич
пред Бога жесток.

В олтара на залеза
дебне присъда.
Нощта недолюбена
Пак ще заспи.

Побързай, слънце!
Аз съм осъден
да скъсам наниза
от звездни мечти.

7. ПЛЪТТА НА КРАСОТАТА

Бъди звезди и пътищата звездни,
бъди и лъчезарен, дълго чакан век,
бъди и революция метежна,
бъди утеха на тревожния човек…

Бъди сезоните, в които
отлитат тягостните дни,
след твойто заминаване е пусто,
но моля те, отново се върни!

Бъди пътека към доброто,
бъди разголени гърди,
бъди дървото на живота,
и ако можеш се върни.

Бъди и храмови портали,
бъди опиващи лози,
бъди и булчини воали,
и ако можеш се върни.

Бъди плътта на красотата,
бъди уханна на липи,
бъди и тръпка по бедрата,
и ако можеш се върни.

Бъди обречената нежност,
бъди най-милите черти,
ако можеш превърни се в вечност
и в себе си ме въплъти.

Бъди сред джокерите на живота,
Сред най-прелестни съдби,
бъди най-чувствените ноти,
най-нежната мелодия с дихания свири,
ако можеш,
ако можеш,
можеш, можеш…
при мен се завърни!

Бъди всичко, до което се докосвам:
с кожа, устни, сълзи и душа,
от което обич търся…
…обич моя,
обич, моля…
Което бих могъл и не бих могъл да нарисувам,
което имам и което нямам,
което може да се пропилее,
което заслужава да се изживее,
което не може да те пресити,
което ни прави честити,
за което тача всеки миг,
което разцъфтява,
пониква,
бликва,
плаче,
което съществува!

Стъбло на невъзможни
плодове бъди,
светлинни тайни,
звън камбанен,
време за любов, мечти
време за смърт,
за прераждане
и нова душа…

Бъди всичко, което
не мога да изрека,
а безкрайно желая…

Ако не, ще те намеря и във рая даже,
защото грешната душа,
може във рая да открие
и ад в името на любовта…

Ще те намеря и във космоса бездънен,
или в гората замечтана,
ще бъда твоята сянка,
обречената вечност…

Ще те намеря и във самотата
и в твоите фантазии дори,
ще стъпя, ако трябва на луната,
узная ли, че там си ти…

Ще те намеря и във корените на брезата,
в най-черната, бездънна нощ,
ако трябва ще се бия със сатаната,
ако трябва ще изгубя, за да спечеля мощ!

Get real time updates directly on you device, subscribe now.

Comments
Loading...