Принц Папа Жан

Когато докосвам с четка платното?

Когато докосвам с четка платното?
Докосвам девствена гръд и летя, ставам алфата и омегата на всички неща. Шептя с дървесата и тревите. Попадам в бездната на паметта си и лудувам с нищото. Разширявам вселената и създавам планета на мечтите си. Планетата на красотата. Планетата, на която няма болести и войни. Планетата, на която съм сам, а съм милиарди души. В пустиня съм, а съм градина. Разтърсвам устоите на материята и поемам в душата си души. Извършвам магически ритуал, чрез който изживявам сънищата на човечеството. Нося виденията на капката роса и тишината, на гръмотевицата и снега, на новороденото и всички отдаващи последно дихание на абсолютното, на червея и орела, на ягодата и розата, на морската пяна и невидимите лунни оазиси, на забравените изгреви и облаците, на безкрая, приютен в малкото сърце, на слънчевият лъч, надникващ в пещерите, на гладният дух и на плодовете в градината на мъдростта. Всичко и всички съм. Изживявам всички изживяни мигове, с всички живели и неродени сърца. Разтварям лавата на гнева в нежност, а в кратерите на душевната смърт посявам розите на любовта. Летя по магистралата към абсолюта и танцувам със съвършенството. Губя живот и печеля животи. Съществувам успоредно на съществуването си. Сънувам вън от съня си. Градя замък на битието. Коронясвам живота и той е единственият ми господар. Този, пред когото мога да падна на колене. Този, на когото съм верен и се подчинявам. Този, за който мога да воювам с всички други, освен със Свободата…
Когато докосвам с четка платното?
Припомням си първият слънчев лъч, който посрещат зениците ми.
Украсявам времето с ново пространство.
Шия нови одежди на Бог.
Създавам нов Символ на Нова Вяра.
Зениците ми целуват милиарди зеници. Ръката ми гали милиарди ръце. Клетките ми стават безброй. Чувствата ми – толкова, колкото кванти има вселената. Пътувам в тайните на всички измерения. Пиша милиард томове едновременно и пея с гласовете на цялото човечество. Сменям тринадесет хиляди кожи за миг. Тринадесет милиона години изживявам с едно докосване с четка по платното. Диханията ми са тухлите на крепостта на вечността. Вдъхвам уханията на всичко съществуващо.
Когато докосвам с четка платното?
Тогава съм аз, макар да нямам Аз, а Азове.
Падащ ангел съм, но и възнасяща се към небето душа.
Дърво с безброй плодове съм.
Храна съм за сърцата, които обичат да обичат.
Вино съм за душите, които живеят щастливо.
Път съм, където няма път за мисълта.
Творчество на самия себе си съм.
Игра с нови правила съм.
Аз съм светлата страна на всички човешки общувания. Любовник съм, Аз на вечноста…
Апокриф на гениални тълкувания.
Форма на безформието, цветове.
Нося своето име, но мога да се нарека с името на всеки и на всичко.
Имам своето лице, но под него са скрити всички лица на видимото.
Моята памет е световната памет.
Моите грехове – греховете на цялото човечество, а платното
е изкуплението. Изкупление без болка и проливане на кръв.
Изкупление чрез ново рождение.
Когато съм с четка опожарявам себе си. Раждам се от разнесената си от вятъра пепел. Ставам по-голям от себе си. Змия, захапала опашката си. Линия без начало и без край. Контурите на огледалото, в което сияе образът на любовта. Когато съм с четка съм прастара история. Притча с много послания. Вечен скитник в странната страна. Нечута от никого реч, попила в копнеещите кожи на всички живи твари. Любов, която побеждава всичко, към всичко, отдадена на всичко. Която е всичко.
Търсеща милувка там, където няма пепел. Женска истина, любов, екстаз, дрехи, сплетени от боговете. Това съм аз!
Това съм АЗ!
Сърцето ми е нешлифованият и невинен камък на младостта.
Опитът на моята зрялост не го е направил по порочен, а само се е украсил с чистия му блясък.
Преживявам катарзис и сам съм катарзис.
Разтварям бои и сам съм бои.
Преплитам измерения и се превръщам в ново измерение.
Мечтая и съм мечта. Превръщам мечтите в реалност и съм реален.
Вея хоругвите на времето с дъха си.
Призрачен, витая из кулите на порутеният замък на чистата истина.
Търся светлина в мрака и паля факли, които веднага угасват, докато сам се превърна във факла и дам дори за миг светлина.
Когато съм с четка съм дете. Което знае, че иска да Бъде и да Притежава. Не си задавам въпроси, а пришпорвам коня си към следващата и следващата битка. Търся края на безкрая. Ръба, зад който вечността се е разпростряла. И зная и искам да Бъда отново, и да Бъда, и да Бъда…
Екстаз и лунно спокойствие съм.
Чувство утвърдено и отречено от разума.
Много съдби, слети в една. Моята.
Възел от избори и паяк, който плете от светлини кръвоносната система на Живата Красота.
Червей в плода на познанието, угоен от нови въпроси по стари грехове.
Изкусител с желязно търпение, който разрушава устоите на душевното спокойствие, но съм и душевно спокойствие, застрашено от своите собствени изкушения.
Жив плет между Щастието и Зверството.
Човек, но не съвсем човек.
Дълъг разказ, започнал преди думите, който не свършва и когато са свършили понятията.
Когато съм с четка?
Тогава съм ремък на двигателя на живота.
Копнение по некопняното.
Видение за невидимото.
Мисъл за непомислени неща.
Правда за неща, които не се нуждаят от справедливост, а от любов.
Логика на абсурда.
Приключение в приключението.
И отново химични реакции, живи клетки и ръка. Пред платното удивени очи.
Сеяч в райската градина.
Търсач на Бог, но преди всичко на Човека.
Изменник на трагичната участ.
Дълго сбогуване със стари любови.
Страстно сияние във влажна и тежка нощ.
Зограф, ваещ образи върху купола на небесният свод.
Дива, непомрачена свобода.
Първично решение.
Черно разкаяние.
Бунт на невинното и нова вина.
Какъв ще бъда когато изпусна четката?
Когато пръстите на мрака разтрият слепоочията на умореното слънце?
Когато от гърдите ми последното мое дихания като фанфар оповести на мрака, че едно сърце е замлъкнало?
Когато дойде мигът на нейзбежното, за което знаем, ала в което никога не вярваме напълно?
Когато се сринат стените на моята памет и тя се слее с безгласното?
Когато кошмарите се уморят и настъпи безпаметност?
Когато в охладнялата ръка започне да хладнее и четката?
Когато светът затвори портите си за мен?
Не! Няма да затворя очи. Ще надниквам от миговете, в които съм с четка. Тайничко ще надничам от картините си и ще се смея на опулените очи на всички, които имаха много пари, но не искаха да ги купуват. Ще бъда всичко онова, което съм бил. Ще продължавам да тръпна, както съм тръпнал. Защото съм си позволил да бъда толкова недопустими неща. Защото съм имал дързостта да съществувам и извън съществуването и когато то е приключило, макар и вън от него, отново ще съществувам. Като отпечатък, който сам оставих върху времето. Като цвят и мисъл, в която впрегнах жребците на своите страстни дихания. Като послание, което изрекох и като всички послания, които нямах време да изрека, но вселих в цветове. Като спомени, попили в платното. Като чувството, с което му се отдадох. Като това, което съм бил и което не познава времето, което отмерва правото му на живот, защото е било извън времето.
Познавам всемирната печал, но не съм печален. Не мога да приема, че някога всичко ще свърши, след като съм способен само в един миг да свия безкрайното. Мигът, в който съм с четка. Мигът, в който съм бил истински щастлив!
„АКО И В ЕДИН ЕДИНСТВЕН МИГ СИ БИЛ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ, ЗА ТЕБЕ КРАЯТ НЕ СЪЩЕСТВУВА!“

Get real time updates directly on you device, subscribe now.

Comments
Loading...