Принц Папа Жан

пред компютъра

Руми лежеше пред компютъра затворила очи, а цялото й изражение издаваше неистова наслада. Ирина галеше с мишката тялото й, шепнейки й с моя глас:
– Хубаво ти е нали?
– Да! – стенеше Руми – Много е хубаво, скъпи!
На монитора се виждаше разстлана до безкрая нежна ливада, вятърът лудуваше по нея и стръковете приличаха на вълни… Когато лицето ми се срещна с това на демоничната, тя вдигна в закана ръката си с огромни нокти над сърцето на тази, с която бях сега… Продължи да си играе с мишката. Прокара я по гърдите на Руми и на монитора се разкриха върхове. Височината бе огромна. Замайваше. Предизвикваше ледени тръпки под слабините. Страшни ледени тръпки за този, който не обича високото и страстни за този, който е свикнал с красотата му… Мишката слиза надолу по корема и се разкриват слънчеви ливади. Още по-надолу – рядка гора, в която аз и Руми, още деца, тайно се срещахме, за да се прегърнем и се плашехме с демони. Още по надолу се разкри вир. Къпахме се под водопада. Смеехме се. Зверските зъби избиха в образа на Ирина, ноктите й станаха още по-големи. Не знам как го сторих, но хванах ръката й. Борехме се мълчаливо. Тя натискаше ръката си в посока на сърцето на Руми, аз се мъчех да я отклоня. Тя беше демонично силна, но аз някога ангелски обичах. Отметнах ръката назад и Ирина се стопи.
Продължих да играя с мишката по тялото на Руми. Изгряваха слънца. Озаряваха косата й. Луна закриваше слънцето, а то отново побеждаваше. Любехме се единствено в нейната стая, но тя – озарена от безбройните ни настроения, беше винаги различна и на нейната спалня обиколихме света, а после, когато мишката бе на устните й, кротко се целунахме. Руми отвори очи и загаси компютъра.
– А сега да го направим истински.
Прегърнахме се, съвсем забравили за демона, който сега спотаен ни гледаше и ревниво точеше нокти и зъби. На монитора се появиха десетки премигващи очи, взиращи се в голите тела. Любехме се на паркета, пред „Картината с джокерите“, когато обърнех поглед виждах демоничната все още жена. Тя живееше в синия си свят. Гледаше ни, но не ревнуваше, защото се чувстваше напълно насладена и със самата себе си, а слънцето, което не се виждаше на картината, я огряваше. Неволно си спомних за двата пръстена на тракийки вождове, датиращи, както останалите накити, от преди две хиляди и петстотин години. Намерих ги с останалите и ги залепих на картината. После ги отстраних. Единият стана притежание на Ирина, другият остана мой. От мига, в който го откраднаха в Балчик, нещата между нас тръгнаха зле. Навярно своя още го пази, но пръстените трябва да са два. И телата трябва да са две.
– Телата трябва да са две! – казах на Руми.
– Понякога съм сама, но сега ме люби! Люби ме, Папи, люби ме, да се слеем в едно.
Тялото й се разтваряше от насладата. Устните й – нежна плазма – се изсипваха по кожата ми. Потъваха под нея, за да станат оазис в душата ми – пустиня… Вдигнах я. Сложих я да седне на триножника. Опрях го в стената, за да не се прекатури и ускорих темпото. Триножникът всеки момент щеше да се счупи. Звуците, плъзгащи се от устните на Руми навън, се блъскаха в картините и променяха нюанса на цветовете. Те заблестяваха и оживяваха. Сега споделях красотата им с някого и те ставаха по-красиви, защото още едни очи бяха щастливи под тях. Руми нададе пронизителен крясък и тялото й омекна на триножника. Взех четката и започнах да рисувам по корема й. Рисувах „Картината с джокерите“. Умалена, с избледнели краски, с богини, които се срутват във вълните, с островитянка със скрито в мъгла лице и неразкъсани джокери. Петте цветчета на оригиналната картина бяха тринадесет… Когато на лявата й гръд нарисувах лунния лик, тя вече се смееше. Весело като дете. На дясната нарисувах прозорец, от който надничаха просълзени, но копнеещи очи.
– Понякога съм това, което виждаш на дясната ми гръд…
– А аз лявата ли съм?
– Понякога.
Блъснах четките и палитрите от работната ми маса на пода. Вдигнах Руми от триножника и я сложих върху масата. Картината от Синеморец се превръщаше в палитра, върху която размесвах боите. Исках да нарисувам виртуалните чувства на Руми, въпреки че не преставах да чувам демоничния смях на Ирина.



Get real time updates directly on you device, subscribe now.

Comments
Loading...